Повторения...
Повторения...
Трудно вървя. Уморен
по земната плът - залитам.
Клати се Светът край мен.
С вълни насрещни покрит е.
..."Уморен
по земната гръд залитам."
С Морето, от ден на ден -
по-близки - редим лехите.
"Клати се Светът край мен"
Отвикнах от твърда основа.
Вода - много. Свят - свещен.
С Делфините си говоря...
"С вълни насрещни покрит е",
но Бури смиряват се,
щом разберем:
Заедно правим Мечтите.
"Трудно вървя"... Запленен.
Прегърнал битието си мъжко.
Кой каза, че и утре е ден?
Тук и Сега сме насъщни!
30.04.2001
© Симеон Дончев Всички права запазени
