Laska (Ласка Александрова) Laska
19 857
14.05.2007 г., 23:28

завинаги твоя

1.2K 0 15
Глезените ми обхващаш
здраво.
Нагоре продължаваш
бавно
или спускам се надолу
плавно...
Посоката е без значение –
важно е усещането
за прегръдката ти силна
и поглъщаща.
Оставяш ме без дъх,
но ти не спирай –
продължавай...
В обятията ти се задушавам
и изтръпвам...
Прегръщаш ме,
притискаш и обсебваш...
Как боли...
Желаеш ме единствено за себе си,
нали...
Не спирай...
Да,
само твоя ще съм...
Още миг...
И –
студ,
мрак,
тишина...

Твоя съм,
завинаги твоя,
плаващ пясъко.
Да...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ласка Александрова Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поезия 5.1K 5.0

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 6.1K 5.0

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.3K 5.0

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5.2K 5.0

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поезия 4.8K 5.0

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.4K 5.0