Вълнение ("Проза")
Вълнение
Навъси се Морето, стана сиво.
Оловни облаци обвиха хоризонта. Цял.
Зашепна вятър - уж игриво.
Замахна после с ярост
и върхът му блесна. Бял.
Стопи се светлината.
Над нас засвятка,
но не заваля.
И грабна ни, тъй - грубо -
по пиратски,
деветата, най-страшната Вълна.
Връхлита, блъска и залива.
За малко - крехкия ни дом да разруши.
Блокират сетивата ни. Попиват,
могъщата стихия. Как бучи!
***
Бушува и се ежи някое време.
Опита се и страх да ни внуши.
Не знае тя, Вълната, че вълнение,
най-страшно е сърдечното,
за нашите души...
9 0ктомври 2001, Ломбо Есте
© Симеон Дончев Всички права запазени
