20.05.2007 г., 11:24

Към кого бих се обърнала с молитвени думи

8.7K 0 0
1 мин за четене
  Намираме се във възраст, в която всеки тийнейджър е неуверен и несигурен не само в действията си, но и в постъпките си. Понякога правим грешки, изричаме думи, които дълбоко нараняват околните и най-вече любимия на сърцето ни човек.
  Защо го правим? - Дали от несигурност в чувствата и на двете страни, или защото не сме дорасли за да контролираме думите, изстреляни спонтанно, без човекът срещу нас да има и най-малка вина. Не само молитвени слова, но и дълбока прошка трябва да поискам за това, което направих. За това, че не се въздържах и всичко излезе извън контрол. За това, че изгубих теб - човекът, когото най-много обичах на света и с когото се чувствах безкрайно щастлива и много обичана. Казах ужасни неща. Дори не изчаках да се защитиш и обясниш. Тръгнах си и те оставих сам, вперил поглед в отдалечаващия ми силует безмълвен и недоумяващ какво толкова бе направил, за да реагирам аз така. И не ми се обади никога повече. Чаках дни, седмици, месец нищо. Обидих те, нараних те жестоко. Едва ли думите за прошка и извинение имат смисъл след всичко това. Но аз те моля, умолявам те, не исках това да се случи, просто избухнах и казах онези ужасни слова.
  Отправям молитва към Бога, моля се да върна мига, на горчивата раздяла, но уви всичко свърши, любовта между нас няма да се възроди. За последно те моля, ако можеш обърни се и отново ме прегърни, както го правиш само ТИ и ми Прости, моля те, Прости.

© Теодора Стоянова Всички права запазени

Активен конкурс: Всичко, което премълчахме остават 35 дни за участие
Участвай

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Ретроспективно

ГаляБорисова

Здравей Ник, Годината е 2019-та. Жива съм. Така започва и една песен на Кристиан: „Здравей, татко! Г...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...