23.05.2007 г., 12:43

Любовите...

1K 0 21
Колко мъка и радост, и болкасъм събрала във моя живот.Но остана назад във годинитенякъде моята първа любов!
А колко я исках и колко я чаках,
и колко желаех да бъде със менвъв моя живот, до края на дните ми,но, уви, не последва това...
След нея бе втората.
Различна от първата,
но пак бе "голяма любов"и аз пак я исках до края на дните си,но, уви... пак не стана така...
Дойде ред на третата
и... пак бе голямата,
уж беше истинска,
уж бе улегнала...
Тогава си казах:
"Тя ще е... Да!"
Е, задържах я...
По-дълго от другите,
но... и там не потръгна.
Пак останах сама.
Тогава си рекох:
"Я стига толкова!
Седни си на дъ-то и мирно си стой!"Любов след любов
ще си идват и тръгват,
но голямата ще дойде и остане - сама!
********
След всяка си мислех,
че без нея умирам,
но... и това не е точно така.
И ето ме:
жива съм и здрава, и читава,
и се радвам на живота сега!
Сега любовта е навред покрай мене,без сълзи,
без ревност,
без излишни слова.
Във кухнята,
в хола,
в банята даже...
аз не я спирам,
но не тръгва си тя!

А вие, момчета, и млади момичета,
не плачете за първата ваша любов.Пазете сълзите си за втора, за третата...Пазете последната - в живота - любов!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анета Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...