2.06.2007 г., 10:30

Като Ботев

4.3 (6)
1.2K 0 9
                             Като Ботев

Като Ботев вдъхновен,
от "Радецки" някой ден
аз ще сляза на брега
с остра сабя във ръка!

Ще си събера и чета –
храбри като мен момчета
и ще тръгнем в равнината
да спасяваме селата:

от черкези, от мангали,
от крадци и от вандали -
що народа рекетират
и реколтите обират!

След това ще се отправим
с парламента да се справим –
та народа ни любим
и от него да спасим!

Знам, че силите на НАТО,
заплатени с евро-злато,
ще излязат да ни спрат,
пътя ни да преградят!

Ако ме пленят на Вола
и ме заковат на кола,
значи честно съм живял –
като Ботев съм умрял!

© Ангел Чортов Всички права запазени

Активен конкурс: Животът няма резервен път остават 17 дни за участие + още 1 конкурс
Участвай

Коментари

Коментари

  • Ти си велик,кефиш ма )
  • Благодаря ви - на Никол и Мариники! Макар че четата е от момчета, нима не е възможно и момиче да мрази силно, силно да обича? И как ще пресушим това мочурище, без Дарчето от Панагюрище?! Много ви се радвам аз - смело тръгвайте със нас.Може всички да измрем - вас не ще ви предадем!
    В мъртвото сърце на роба няма жар и няма злоба! На ума ни той се чуди и ще ни нарича луди! Нека да сме неразумни, като Ботева безумни - ще загинем до един, но народа ще спасим!
  • Разбирам патриотизма Ви, но знаете ли , днес се подразних от хорското спиране...Едно сиренно спиране... Така спирахме и за Брежнев и ... Колкото и глуповато да звучи, на 11 юни така ще спираме(или ще се предвижваме и ще бъдем спирани на 11 юни, когато ще ни гостува един....)Уважавам и се покланям пред Ботевата идея, но написаното не ми допада! С уважение: Хенри
  • Браво, Ангар!!!
  • Браво!!!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха, далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Червени сълзи

pastirkanaswetulki

Пак са узрели червени сълзи по черешата. Вятърът сприхав замерва душата с костилки. Гробът ти, мамо....

На моя син

Пламена_Кръстева

Прости ми, врабче! Моя мощ неукрепнала, черупката счупих, бе толкова рано... Косите ти скришом погал...

За идиотите и жените

Емрих

Колежката отива за кафе – оправя се, намята си сакото... Приведен уж над мойто чекмедже, следя я тай...