2.06.2007 г., 21:33

В памет на Христо Ботев

5.0 (1)
1.1K 0 3

Падна той в бой за свобода и
загина с надеждата една -
други нему подобни
мисията светла да довършат,
че България ни е една -
нашата родна земя с
неземна красота.
Кръв проля с наш'те братя,
жажда за борба вля
в техните сърца:
"Да се обединим, за да победим!",
повтаряше клетият юнак.
Обичаше България,
обичаше народа.
Бунтар и воин бе,
наш истински герой.
Глава свеждаме пред
светлата му памет не само днес,
а до сетния ни ден -
че наш пример за геройство бе,
за чест, правда и достойнство.
България да почитаме!,
той ни завеща.

© София Русева Всички права запазени

Активен конкурс: Животът няма резервен път остават 17 дни за участие + още 1 конкурс
Участвай

Коментари

Коментари

  • ,,обвиниха ме даже, че съм правила нещо в името на общото благо''
    Миличка, та с това може само да се гордееш!
    Прегрищам те за идеите и постигнатото!
    Запази го твой идол, София!
  • Ани, много се радвам, че си първата която го коментира. Аз също бях разочарована от малкия интерес. Обясних си го с двете крайности - или все по-малко хора отчитат такива български дни, или че съм написала стиха не от лични чувства,а просто да се изтъкна. За мен няма значение. Ботев е мой идол още от дете, а когато бях в 11 клас дори се чувствах като съвременния му последовател - когато защитавах интересите на класа си със зъби и нокти,а при първата появила се опасност всички се скриха и никой не ме защити - обвиниха ме даже, че съм правила нещо в името на общото благо. Беше един от най-шокиращите ми мигове в живота. Един от първите сблъсъци с несправедливостта. Тогава още повече заобичах делото на Ботев. Дори бях написала есе "Живеем в земята на Ботев". Сега го отбелязах по собствено огромно желание и наистина се гордея с този стих, защото е написан с много искреност и почит. Ако имахме повече Ботевско в сърцата си, а не такова робско и затворено мислене, щяхме да сме къде-къде по-добре!
  • Изненадана съм много неприятно, че никой не е коментирал...
    Ако толкова не се е харесал стиха, поне заради това, че всички сме Българи!
    БРАВО, София!!!
    БРАВО!!!
    Харесва ми много стиха ти, а още по-вече ме респектираш с годините си, че на на тези млади години ти написа нещо, толкова истинско, а аз не!
    БРАВО!!!

Избор на редактора

За идиотите и жените

Емрих

Колежката отива за кафе – оправя се, намята си сакото... Приведен уж над мойто чекмедже, следя я тай...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Червени сълзи

pastirkanaswetulki

Пак са узрели червени сълзи по черешата. Вятърът сприхав замерва душата с костилки. Гробът ти, мамо....

На моя син

Пламена_Кръстева

Прости ми, врабче! Моя мощ неукрепнала, черупката счупих, бе толкова рано... Косите ти скришом погал...

Измоли ме за вечност!

Vedrin

Измоли ме за вечност! Измоли ме за миг! Даже в скрита далечност да се скитам безлик. И в безпаметен ...