15.06.2007 г., 20:55

Май със Господ си играя

960 0 5

                                               Запалих си поредната цигара,
                                               помислих:-"С Господ си играя!".
                                               Ще търся после лек,  отвара,
                                               щом здравето си натоваря.

                                               Той дал ни е възможност без вода,
                                               да издържим и седмици дори
                                               и месец можем без храна,
                                               но без въздух миг, нали!

                                               И аз посягам точно там,
                                               където най-съм уязвима,
                                               това е дарът най-голям,
                                               а аз съм толкова ранима.



Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анна Станоева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря за поздрава. Наистина много ми допоадна и идеята е доста добра...
  • От всичко тъпо вършено - пушенето - цели 23 години!!! - беше най - тъпото нещо в живота ми! Нито помага, нито успокоява. Ако някой се интересува мога да дам рецепта за отказване
    Лошото е друго - преди време попитах 14 годишната си щерка, малката : "Пушиш" ли? Отговорът беше: "Какво"?
    И аз си мисля, че тук точно идеята е важна...
  • Много ми хареса!БРАВО!!!
  • Е, хайде де това си е по-добро от ония надписи по кутиите с цигари дето ни правят некролога още като си ги купуваме.Не знам доколко успях да го напиша добре,но по-важна този път беше идеята.
  • Ееее, Аниии...

Избор на редактора

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...