17.06.2007 г., 12:31

Пълнолудие

1.3K 1 6

Пълнолудие

Луната ме преследва всеки месец.
Не ме пропуска пълната Луна.
В сърцето ми разгаря чувства бесни.
Изчезват радост, смях и доброта.

Луната ме повлича в луда въртележка.
Променя цветовете покрай мен.
Извиква спомени за старите болежки.
Безсънен срещам новия си ден.

Луната не е същата Луна тогава.

1 септември 2001, Бургас

© Симеон Дончев Всички права запазени

Активен конкурс: Сянката на чуждите очаквания остават 15 дни за участие + още 1 конкурс
Участвай

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...