17.06.2007 г., 12:31

Пълнолудие

1.2K 1 6

Пълнолудие

Луната ме преследва всеки месец.
Не ме пропуска пълната Луна.
В сърцето ми разгаря чувства бесни.
Изчезват радост, смях и доброта.

Луната ме повлича в луда въртележка.
Променя цветовете покрай мен.
Извиква спомени за старите болежки.
Безсънен срещам новия си ден.

Луната не е същата Луна тогава.

1 септември 2001, Бургас

© Симеон Дончев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...