Paur (Симеон Дончев)
23.06.2007 г., 1:21

Там

  Поезия
1.2K 0 5

Там

Морето е най-близко с мен когато,
остана сам сред кротките вълни.
И гларусите - спътници и братя,
помагат на Покоя да звъни.

Морето е и ... най-далеч тогава.
Далеч е. На една невръстна длан.
И спомени - неокосената морава
на детството ми - взимат свойта дан.

Години сме прекарали съвместно.
Да го обичам ли? Или?... Не знам.
Но мога да призная честно,
че винаги ще се завръщам! Там.

Морето е тъй близко с мен когато...

23 Юни 2002, Ломбо Есте

© Симеон Дончев Всички права запазени

Моля, оценете по съвест
Активен конкурс: Сянката на чуждите очаквания остават 10 дни за участие + още 1 конкурс
Участвай

Коментари

  • Paur (Симеон Дончев)
    Paur (Симеон Дончев)
    няма как да е иначе. няма как
  • raccing (Радка Иванова)
    raccing (Радка Иванова)
    Ех , това море винаги се връщаме край него , но не успях да да бъдем единни когато то има нужда от нас .Прелестен стих !И другите са същото толкова хубави , но този просто пленява .
  • lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА)
    lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА)
    Поздрав за прекрасния стих!
  • petinka67 (Петя Кръстева)
    petinka67 (Петя Кръстева)
    Вклинено, морето завинаги остава в сърцето!
    Браво!
  • tanq_mezeva (Таня Мезева)
    tanq_mezeva (Таня Мезева)
    Няма моряк,който да не се завръща при него!
    Привет!
    Отново хубав стих!
    Поздрави и усмивка!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 6.1K 5.0

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поезия 8.2K 5.0

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 6.4K 5.0

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 7.2K 5.0

Още един ангел заплака

Синьо.цвете

/ на сина ми, който носеше по-голямо сърце в пряк и преносен смисъл/ Отдавна ли ме чакаш под дъжда, ...

Поезия 5.2K 5.0

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 6.2K 5.0