Paur (Симеон Дончев)
23.06.2007 г., 1:21

Там

  Поезия
1.2K 0 5

Там

Морето е най-близко с мен когато,
остана сам сред кротките вълни.
И гларусите - спътници и братя,
помагат на Покоя да звъни.

Морето е и ... най-далеч тогава.
Далеч е. На една невръстна длан.
И спомени - неокосената морава
на детството ми - взимат свойта дан.

Години сме прекарали съвместно.
Да го обичам ли? Или?... Не знам.
Но мога да призная честно,
че винаги ще се завръщам! Там.

Морето е тъй близко с мен когато...

23 Юни 2002, Ломбо Есте

© Симеон Дончев Всички права запазени

Моля, оценете по съвест
Активен конкурс: На село остават 8 дни за участие + още 2 конкурса
Участвай

Коментари

  • Paur (Симеон Дончев)
    Paur (Симеон Дончев)
    няма как да е иначе. няма как
  • raccing (Радка Иванова)
    raccing (Радка Иванова)
    Ех , това море винаги се връщаме край него , но не успях да да бъдем единни когато то има нужда от нас .Прелестен стих !И другите са същото толкова хубави , но този просто пленява .
  • lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА)
    lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА)
    Поздрав за прекрасния стих!
  • petinka67 (Петя Кръстева)
    petinka67 (Петя Кръстева)
    Вклинено, морето завинаги остава в сърцето!
    Браво!
  • tanq_mezeva (Таня Мезева)
    tanq_mezeva (Таня Мезева)
    Няма моряк,който да не се завръща при него!
    Привет!
    Отново хубав стих!
    Поздрави и усмивка!

Избор на редактора

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Поезия 6.1K 5.0

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 6.9K 5.0

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 5.8K 5.0

Диагноза

daizy-crazy

Родена съм със остра неспособност да вярвам в режисиран хепи-енд. Целувките ми имат срок на годност ...

Поезия 5K 5.0

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поезия 6.5K 5.0

Червени сълзи

pastirkanaswetulki

Пак са узрели червени сълзи по черешата. Вятърът сприхав замерва душата с костилки. Гробът ти, мамо....

Поезия 5.2K 5.0