Мъглата
Мъглата
Не е светло. Ни е тъмно.
Звуците са приглушени.
И не е лесно! Все е стръмно.
Потръпвам... Сякаш си до мене.
Пропива, лепне и протича,
в очите, мислите и във сърцата.
Светулка зъзнеща наднича
зад ъгъла - като сираче.
Вървя. Не ми остава време,
за да се спра и ориентирам.
Бушуват страстите. Не дремя,
но Пътя трудно си намирам:
На ляво - локва. Кал до кръста.
На дясно дупки и капани,
а по средата им - невръстна,
заключена - Надеждата за... лАни.
*
Ни е светло. Не - и тъмно.
Облечени във дъждобрани -
по детски горди, Не разумно -
Мъглата си вековна браним.
25 Юни 2002, Ломбо Есте.
© Симеон Дончев Всички права запазени
