МИСЛЯ РАЗЛИЧНО - ДЕЙСТВАМ ПРАКТИЧНО

<МИСЛЯ РАЗЛИЧНО – ДЕЙСТВАМ

 ПРАКТИЧНО>

          Светът около мен се движи с бясна скорост. Не мога да гледам безучастно на него и в частност на България, и да стоя със скръстени ръце. Страх ме е, че някой ден ще отворя очи и ще е вече късно да се включа в „играта”. „Играта” в случая е животът със своите „лапи груби, челични”. Но разбира се ме успокоява мисълта, че вярвам в силите си  и респективно в силите на младите, и осъзнал навреме в какво се състои „играта” се включвам и поемам щафетата.

          Толкова неща се случват около мен, че вече не знам на кое да обърна по-голямо внимание и на кое не. Но основното, което никой не пропуска определено са изборите и Европейските въпроси. От тях българите разбираме най-много. А и по принцип сме такъв народ, който разбира от всичко. Нека използвам един цитат от есето на Свилен Исаев, който всъщност е виц – „Как реагират различните народи, когато им се разкаже виц? Англичаните се смеят . Французите ръкопляскат , а българите казват – „Е, аз го знам, ама по друг начин”.”   Абе, като ви казвам, че всичко знаем, вие не ми вярвате . . .

          Какво ме е развълнувало за да седна да пиша ли?

Определено има нещо! Както и да си го тълкувам, българският народ – и общество, и политици , са обсебени от теми Евро Мания и политика!  Докато всички витаят отвън, страната им гние от вътре !

          Да вървиш по улицата и да срещаш деца по на 14, 15 години – пияни, с бутилки в ръка, с цигара в уста, с яростни лица и да знаеш, че едва ли някой друг се интересува от това, което се случва, не е никак приятно. Няма да ви описвам какво изпитвам в такъв момент, защото болката на едно сърце едва ли ще трогне някого!  Пък и на кого да описвам чувствата си, като никой няма да ги чуе – нали всички са заети с по-важни задачи, като Евро Мания или Борба за Власт.  Но ще упомена факта, че именно тази младеж, за която пиша, след години ще представлява лицето на България. А с такова лице, загубило чара си, характера си, възпитанието си – което изобщо не е получавало, не ми се мисли как ще се изправим пред лицето на света. Пред света все ще стъкмим нещо, но пред собствената си съвест дали ще можем да се изправим ! ! !  

          Това поведение на безразличие, практикувано от политиците, а все повече и от българската общественост истински съм намразил. То скъса в мен една струна, която завинаги ще остане повредена. Но именно тази „повреда” или промяна, така да го нарека, ми „отвори очите” и предопредели бъдещия ми житейски път. А той е – личност обречена на обществото, което „те” са загърбили. Няма да прекалявам с патоса, но предпочитам да съм верен на алтруизма, отколкото на безразличието ; да мисля трезво, глобално и в същото време локално; да обичам страната си и да преценявам от какво тя има по-голяма нужда. Защо ли на доста хора тези неща са им чужди?

          И така, въпреки че вижданията и позициите ми могат да се сторят абсурдни на някого, аз продължавам смело напред. Всички знаете историята за капката, която леко полеко се събрала с други капки и създали силното течение на реката („Капка по капка – вир прави”). Реката в случая са младите, трезво мислещи мои сънародници, които осъзнали се навреме, знаят какво е да поемеш отговорност, да помислиш за другите и да гледаш напред не от позицията на индивидуалистичното съзнание, а от тази на общочовешкото.

          В същото време остро критикувам тези, които заслепени от външно-политически и властнически цели и идеали, са оставили на заден план делата в собственото си отечество.

          Уверявам ви, не си позволявам да редя негативи срещу хора, разполагащи определено с по-голямо обществено уважение от мен. Но в случая съвестта не ми позволява да замълча и да заплувам, както всички останали по течението. Пиша тези редове с риск да се превърна в антипатичен на някого. Но тази антипатичност няма да бъде предизвикана от дръзкия ми тон, а по-скоро от истините, които съдържа текста.

          Все повече започвам да се питам – Аз ли съм единственият, който си позволява да мисли различно? Само аз ли виждам по различен начин заобикалящата ме реалност? . . .

Не, не съм само аз . . . Но истината е, че броят на тези,

позволяващи си да се отделят от тълпите хора е изключително малък.

          Имаше дни, когато се движех по улицата и с усмивка на лице се радвах на живота. Но тези дни отлетяха безвъзвратно, а чертите по лицето ми претърпяха коренна промяна. Срещнах се очи в очи с живота и поведохме с него „безмилостна борба”. Радвам се, че до този момент надделявам в безкомпромисния кръговрат на битието. Осъзнавам какво притежавам. И макар банковата ми сметка да клони към нула, аз се чувствам най-богатия човек на света. Притежавам здрав дух в комбинация със здраво тяло ; млад съм и в същото време изградил една здрава основа, на която да стъпя и да продължа напред ; има на света хора, които ме обичт и разчитат на мен. Различавам се от масите – определено. Колкото и да е дразнещо, за тези  които не ме познават, винаги съм плувал срещу течението и никога, уверявам ви, няма да сменя посоката. И макар и да не ми прави чест да нарушавам постоянно правилата, трябва да внеса уточнение, че го правя с най-благородни помисли. Иронията и даже бих казал парадокса възниква в това, че нарушавайки правилата и действайки срещу всеобщо приетите норми, аз може би действам много по-правилно от  онези, които прегръщат една идея, посвещават и се сляпо и по този начин загърбват всичко друго около тях.

        Показателен е тук случая, как българският народ , политици, и изобщо всичко живо в рамките на Българската държава, прегърна с все сили една ЕВРО кауза, или идея, или мания, както искате го наречете и от полезрението им остана скрит вътрешния деструктивен процес, който не тече от вчера в страната.  Този процес не е спирал от доста време. Не знам, нужно ли е да споменавам, че образователната ни система прави гигантски (меко казано) крачки назад и все повече, и повече не струва. Доказателства ли?  Разходете се по улиците и сами се убедете какво е възпитанието на българската младеж. Ако смятате, че е на ниво или изобщо го има, значи не съм прав и ще си взема думите назад. Същото е със съдебната, здравната, социалната и изобщо доста области в нашата „мила татковина”.

        Но няма как да е иначе, след като никой не го интересува вътрешния живот и социалните проблеми. Веднага ще ме опонирате – „Как така, не виждаш ли, че работят за страната”.

О, извинете ме ! Работят да . . .  Но  май само преди избори!
Прави сте, работят здраво. Особено днес - като гледам г-н Софиянски как прегръща хората наляво на дясно  „се изпълвам с най-топли чувства”.

          Г-н Станишев не бил се интересувал от младите!Глупости! Не виждате ли как на всяка крачка им прави компания.

          Хората нямало какво да ядат! Не е вярно! Да се обърнат към г-н Кошлуков, ще ги нахрани с тортичка.

          Оле, спирам. Не мога да пиша за нещо , което противоречи на истината, честта, достойнството, които нямат почва у нас.

           Ето такива въпроси ме вълнуват мен, „скромният  плувец срещу течението”. Колкото и смело да звучи, аз вярвам в силите си и знам, че ще дойде време, когато НИЕ - младите ще променим доста неща в „сивата картинка”.  Това време не е далеч , но условията за оцеляване не са леки. Нека уточня, че не е толкова важна целта, колкото пътят., който ще бъде извървян до нея. Затова се надявам искрено да срещам все повече съмишленици и особено млади хора, които знаят, че да се  слееш с масите, означава да се обречеш на един повтарящ се, еднообразен кръговрат, и в същото време да осъзнават, че бъдещето, не само тяхното, а общото е в техни ръце!

          Не си правя реклама, не се величая, не се унисам в мечти...

Целта на текста бе съвсем проста, но трудна за разбиране. Дано все повече хора да си отворят очите. Но важното е като си с отворени очи, не само да гледаш през тах, а всчико, което виждаш да минава през съзнанието ти и да бъде осмисляно.

Мислете хора – мислете!!! Защото докато се обърнете, може да се окаже, че е вече късно да се включите в „играта”!!!

          Съвсем в духа на текста ще цитирам две велики личности. Ботев каза : „Идеята за свободата е всесилна и любовта към нея всичко може да направи.”  Виктор Юго би допълнил : „Нищо, дори всички армии на света, не могат да спрат една идея, чието време е настъпило”.

          „Мисля различно, действам практично”, живея в най-хубавото време и най-прекрасната страна. ПРИ ТЕЗИ УСЛОВИЯ  КАК ДА КАЖА, ЧЕ НЕ СЪМ НАЙ ГОЛЕМИЯ ЩАСТЛИВЕЦ ! ! !