Присъда

Поезия

1.3K 0 16

От сърцето на залеза

тъмен пурпур изтича -

без пощада преряза го

тънък лъч безразличие.

Неочаквано в сенките

бе удавен денят

и в очите полепна

непризната вина.

Пред луната белязана,

скръбен, вятърът срича,

сред тъга неизказана

вечерта коленичи,

под звездите студени

търси прислон нощта,

не открила спасение

даже в миг суета.

Всички думи неказани

са въпрос реторичен -

аз не мога да вляза

в твоя свят прозаичен,

предвидливо запазен

зад висока стена

срещу всички зарази -

там ще бъда сама...

* * *

Позволи ми да бъда

не дотам прагматична -

имам тежка присъда -

само тебе обичам!

Коментари

Албиция (Йорданка Гецова)

Това "Т" се е вмъкнало кой знае как, без да го забележа...
Обаче за глаголното време може да се поспори. Изтича сега, като следствие от това, че е било прерязано (сърцето на залеза).
По принцип приемам всякакви забележки и винаги съм готова да се поправя. Не смятам, че съм безгрешна. Благодаря за това, че ми обърна внимание, Ангар.
Ангар (Ангел Чортов)

Много хубав стих! Тежък и истински! А ако трябва да отбележа кое от него най-много, страшно ми харесва, трябва да го препиша целият!
/Но може би в този ред - "без пощата преряза го тънък лъч безразличие" - има две правописни грешчици: думите трябва да са "пощада" и "прерязва" - прорязва - за да е в сегашно време като "изтича"?/
Рико (Христо БЕЗМЪЛВЕН)

Много хубав ритъм и приятни стихове! Поздрав!
petrokam (Петър Варчев)

Бързо потъвам. Смъртта ме притегля.
Сламка ми трябва. Трошица любов.
Кредит от теб, позволи да изтегля.
Плащам с живота си,
мое проклятие - и благослов.
didislava (Дидислава)

Красиво!