25.06.2007 г., 9:27

в 7, на Мястото

1.3K 0 2

"В 6, на Руската..."

...в 7, на Мястото...
(на тези, които помнят)

Казваш кротко:
"В 7 - на Мястото."
Колко са, братко,
останали в ятото?

Един, двама? Трима?
Или пък - ПЕТ?!
Във 8 се срещаме!!!
(Двамата с теб...)

Средесенно сричаме:
"Отдавна, на юг,
отлитнаха птичките.
Студът чука тук.

Там (може би?) топло е.
Семейно дори.
Аз Клетвите стари забравих...
А, Ти?"
***
Парички, колички, стенички,
Любов. (На неутрален терен.)
Домашното си пишем - като всички -
на Навика в плен.
***
...А, на Мястото, Пейката -
Живяла преди -
както Казиното, Чайката
еднокрака, и празна стърчи.

В 9... На Тавана?!?...

8 Юли 2002, Ломбо Есте.


Бел. отг. редактор :
"Мястото" ни на Булеварда си е там. Там, до шадраФана е и "Пейката" ни, празна.

Таванът си е там, пълен единствено със стари вещи и бушуващи спомени...

Траулерът"Чайка", дом за поколения ентусиасти от доброто старо и генериращо идеи ТНТМ вече Не стърчи, Не белее между Бургас и Сарафово... Нарязаха я и я дадоха на скраб, заради тъпи чиновници и бесни финикийски интереси...

Казиното запалиха и чака поредната си мутра.

"Руската" книжарница ( що ли ни са книги) превърнаха в поредното свърталище на оплакващи се  безработни - кафе.

Нас, старите неразделни приятели ни няма там (семейни сме) - нито на Руската, ни на Мястото, ни на Тавана. La Vie

© Симеон Дончев Всички права запазени

Активен конкурс: Животът няма резервен път остават 22 дни за участие + още 1 конкурс
Участвай

Коментари

Коментари

Избор на редактора

ххх

anonimapokrifoff

Баща ми е мъртъв, а баба не плаче – раздира гърдите ù вой на вълчица. От вчера съм малкото свито сир...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха, далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна...

Не се забравя

mspasov29

Виж, не се забравя ей така любов, която много ти е дала. Която ти е вземала съня, която за ръка те е...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

За идиотите и жените

Емрих

Колежката отива за кафе – оправя се, намята си сакото... Приведен уж над мойто чекмедже, следя я тай...