25.06.2007 г., 9:27

в 7, на Мястото

1.1K 0 2

"В 6, на Руската..."

...в 7, на Мястото...
(на тези, които помнят)

Казваш кротко:
"В 7 - на Мястото."
Колко са, братко,
останали в ятото?

Един, двама? Трима?
Или пък - ПЕТ?!
Във 8 се срещаме!!!
(Двамата с теб...)

Средесенно сричаме:
"Отдавна, на юг,
отлитнаха птичките.
Студът чука тук.

Там (може би?) топло е.
Семейно дори.
Аз Клетвите стари забравих...
А, Ти?"
***
Парички, колички, стенички,
Любов. (На неутрален терен.)
Домашното си пишем - като всички -
на Навика в плен.
***
...А, на Мястото, Пейката -
Живяла преди -
както Казиното, Чайката
еднокрака, и празна стърчи.

В 9... На Тавана?!?...

8 Юли 2002, Ломбо Есте.


Бел. отг. редактор :
"Мястото" ни на Булеварда си е там. Там, до шадраФана е и "Пейката" ни, празна.

Таванът си е там, пълен единствено със стари вещи и бушуващи спомени...

Траулерът"Чайка", дом за поколения ентусиасти от доброто старо и генериращо идеи ТНТМ вече Не стърчи, Не белее между Бургас и Сарафово... Нарязаха я и я дадоха на скраб, заради тъпи чиновници и бесни финикийски интереси...

Казиното запалиха и чака поредната си мутра.

"Руската" книжарница ( що ли ни са книги) превърнаха в поредното свърталище на оплакващи се  безработни - кафе.

Нас, старите неразделни приятели ни няма там (семейни сме) - нито на Руската, ни на Мястото, ни на Тавана. La Vie

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Симеон Дончев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...