по Христо Фотев

Поезия

2.5K 2 14

по Христо Фотев

На Община Бургас,
Не намерила време за последно сбогом!!!

Не зная как и кога, и къде,
в коя умна глава и представа,
се роди мисълта: Море,
в столица да се погребе?!?
и даде на забрава.

Не ми беше приятел.
Говорихме само веднъж,
но ти беше ваятел
на Любов и на дъжд;
на Бургас и нощта,
а в големите Малки неща,
ти ми беше... баща...

Затуй не разбирам
как и кога, и къде,
в кой тъмен град и управа,
бе възможно да се предаде,
това, което не се предава.

30 Юли 2002, Ломбо Есте

Коментари

Петър1 (Петър Димитров)

Царе и императори дори сме...
и после да им правим паметници в Морската, за да си умием ръцете...
Като че ли Христо Фотев някога е искал паметник, поета няма нужда от това, а - наследниците. Но и той си отиде огорчен...жалко
Thistle (Теди Савчева)

Харесвам поезията ти, Симо! Жалко, че спря да пишеш...
Благодаря, че ме върна пак тук!
Paur (Симеон Дончев)

БорИ се за запазването на облика на Стария град, ядоха го на пресечки и накрая избяга в София след неистовата кампания срещу баща му преди 20-тина или малко повече години, макар да се доказа липсата на всякакво основание за подобна. Цялата история излизаше в подлистник на Черноморски фар, ако помня добре, със съдействието на генерал Семерджиев. Царе сме да гоним Хората си. Царе!
ТАМИ (Таня Панайотова)

Разбира се,че "другият" е Недялко Йорданов, но Бургас може да се похвали с и други. Същият беше казал и :"Ще си отида аз от този град, от себе си когато си отида."/ Пунктуацията в цитата е по памет/.
Paur (Симеон Дончев)

"Другият" е Недялко