по Христо Фотев
по Христо Фотев
На Община Бургас,
Не намерила време за последно сбогом!!!
Не зная как и кога, и къде,
в коя умна глава и представа,
се роди мисълта: Море,
в столица да се погребе?!?
и даде на забрава.
Не ми беше приятел.
Говорихме само веднъж,
но ти беше ваятел
на Любов и на дъжд;
на Бургас и нощта,
а в големите Малки неща,
ти ми беше... баща...
Затуй не разбирам
как и кога, и къде,
в кой тъмен град и управа,
бе възможно да се предаде,
това, което не се предава.
30 Юли 2002, Ломбо Есте
© Симеон Дончев Всички права запазени
