29.06.2007 г., 13:50

Зависи

1.3K 0 11

…”Представи си, че някой отчупи върха на молив и го уголеми. Ще настъпи момент, когато с учудване ще установи, че не е твърд, а се състои от атоми, които се въртят като милион планети. Онова, което смятаме за твърдо вещество, всъщност е огромна мрежа от атоми, свързани чрез гравитацията. Ако се променят до съответните мащаби, разстоянията между атомите могат да се превърнат в левги, в цели бездни или вечности. Самите атоми са изградени от ядра и въртящи се около тях електрони. Ако се задълбочим, ще стигнем до субатомните частици. А след тях? Тахиони? Или нищо?… Ако достигнеш границите на Вселената, ще намериш ли дъсчена ограда с табелка ” Край на Пътя?”...
…”Може би едва тогава ще разбереш, че изгаряйки едно клонче, изпепеляваш множество Вселени…”
Из „ Тъмната Кула - Стрелецът” Стивън Кинг


Зависи

Въпрос на мащаби, Стрелецо!
Зависи къде си! И как
разбираш живота си... Ето:
За тебе е светло - за мен си е мрак.

И колко си горе, зависи.
И кой ти е сват, и кой - брат!
Трева ли, гора ли си... Ти си!
Прескачане няма... Само назад.

Въпрос на мащаби, Стрелецо!
Не гледай, не гледай встрани!
Залитнеш ли - падаш. Небето
без теб ще е пак... Но не ти.
Не ти.
*
Въпрос на мащаби.

30 Август 2002, Полет AF 2686

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Симеон Дончев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Това е страхотно!!!
    ЗАВИСИ от преценката на мащаба. Човешкия аршин.
  • Чудесен си!
  • Въпрос на себеусещане и още нещо.....!!!
    Силен стих!
  • Вглъбеност и много размисли носят стиховете ти!
    Поздравявам те!
  • "И колко си горе, зависи." Така е ! Някъде бях чела ,че човек приема собствените си ограничения за ограничения на света.

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...