Потребители (96078) Поезия (166631) Проза (23076) Есета (6845) Публицистика (1213) Картини (12493) Фотографии (26813) Колажи (4085) Музика/Аудио (2448) Преводи (11129) Условия за публикуване Най-новите Последни коментари Търсене Календар Връзки Фотоалбум Медиите за нас Реклама
N59478
Автор Ky3eB (Виктор Кузев) Пиши

...още »
ЗаглавиеСнимки
Категорияесе
Подкатегориина Български език
Дата на публикуване30-06-2007г. 13:12 от изречена
Посещения1222
Оценка 6,00 от 2 гласа
Коментари 2

шрифт
| + | - |

Хората са обществени животни. Спор няма. Обичаме да се събираме в компании и така ни е по-хубаво.Изкарваме си толкова приятно, когато съберем компанията, с повод или без, и отидем някъде да се веселим.  Нормално е при такива обстоятелства да си направим снимки за спомен. По-късно те ще ни напомнят за това колко добре сме си изкарали.

 У някои хора съществува една особеност -  тя се състои в това, че, вместо да се забавляват, хората прекарват времето в снимане. Нека да поясня. Събират се, значи, хора, за да се веселят – купончета, рождени дни и други празници. Но ето че вадят специално подготвените за случая фотоапарати и правят тонове еднообразни снимки. Всеки се снима със всеки и технически погледнато цялата вечер (или там времето когато са се събрали) минава предимно в ядене, пиене и снимане, а не както е в класическият израз “яли пили и се ВЕСЕЛИЛИ”. Това прекомерно снимане, ако мога да се изразя по този начин, създава илюзорни спомени за това, че веселбата е била много по-голяма отколкото е била всъщност. Това е за да можеш да показваш снимките и да заблуждаваш останалите, че това е било чудесно събитие, огромна веселба, луд купон. А какво всъщност правиш – позираш за пред камерата. Залъгваш себе си. Наистина на снимката изглеждаш много весел, но беше ли наистина такъв? Чустваше ли щастието и веселбата, които описваш с думи и образи? Или беше просто актьор, или пък -  още по-лошо -   пасивен фотограф.

   Защо по-добре да не живеем живота си във всеки един неповторим момент, в настоящето, а не в миналото.

Минава време. Купонът отдавна е свършил. Ето че идва време за снимките. Хубави снимки. Гледаш ги и се връщаш към едно илюзорно минало, което не си изживял. Щастието, красотата са в неповторимостта, в кратките мигове. Това е парадокса на човешката душа – човек иска да удължи миговете си на щастие, но успява да удължи само миговете. Без щастието.

 Когато снимаме, ние убиваме движението. Снимаме хора. И ги убиваме по този начин. Когато снимаме унищожаваме същността им, на непрестанно променящи се същества.

 И така живеем със снимки – с неща, които не само сега не съществуват, които не само сега не са истина, а които никога не са били. Живеем с нашите собствени заблуди за миналото. По-добре да имаме заблуди за бъдещето – оправдано е – но какво е по-лошо от това да живеем в едно минало, което никога не е съществувало? Минало, което сами сме си измислили, за да се лъжем, че сме живели добре.

 Хубавото е настоящето. Хубаво и относително. Какво е настоящето? Период обвхащащ близкото минало и близкото бъдеще. Може би. Настоящето е времето, в което ни се случват събития. Времето от началото на едно събитие до края му. Всеки има усещане за настоящето. Настоящето е това, в което би трябвало да живеем не само с телата, а и с разума си, с душата си.

 Миналото и бъдещето са само понятия. Те са сложени в параметри от хората. Хората са ги сътворили. В крайна сметка те не съществуват.

А ако приемем, че настоящето е период, обхващащ близкото минало и бъдеще, значи и то не съществува. Съществува движение. Неспирно движение от предишни към следващи моменти. Ако си представим тези моменти като кадри на кинолента, красотата и щастието ще са в смяната на кадрите, в миниатюрното разстояние между кадрите. Когато правим снимка, ние правим своеобразно копие на един такъв кадър. На него не може да се улови „движението”. В кавички, защото не става въпрос за буквалното движение, а за движението в човешката душа.

Това, което ни отличава от животните и ни прави Човеци.

Снимките не запечатват движението. Нито пък видеоклиповете. Но пък успяват да ни попречат да го изживеем.

 

 

 

ВНИМАНИЕ: Публикуваните материали в "Откровения" са авторски. Копирането и свалянето им е забранено! Публикуването им на други сървъри или излъчването им по други медии без разрешението на автора е напълно забранено! "Otkrovenia.com" ще оказва съдействие при повдигнати съдебни искове относно авторство.
Ако искате да споделите произведението с ваши приятели, може да го правите с линк към него или чрез социалните мрежи, с бутоните за споделяне дадени по-долу:


didka8 (Диди ): 5-11-2009г. 15:25
Звучи така, все едно си го преписал от мене, само че некадърно ьД
Браво, когато и да си ми набарал ръкописа...
dolly (Доли ): 1-07-2007г. 07:56
Чудесно си го казал. Понякога съм си го мислила... Обичам да снимам и искрено се радвам и когато снимам, и когато разглеждам снимките, но има случаи, когато си казвам "Няма да взимам апарат, защото акъла ще ми е в снимките...".

ДОБАВИ КОМЕНТАР:
Всички НЕГРАМОТНО написани коментари се трият!!!
Добави
Оценка?

2 3 4 5 6
Оцени!

^НАГОРЕ^
Online: 155