3.07.2007 г., 20:02

Животът е Любов, Младоста е Надежда

2.6K 0 0
3 мин за четене
 

Животът е любов, младостта е надежда.





Всеки един човешки живот се крепи на нея - Любовта!

Какво по-хубаво и какво по-лошо може да ти се случи от това да си влюбен?

Любовта е главната движеща сила в света... Щом е главна движеща сила, защо довежда толкова много хора до лудост...? А то всеки влюбен си е малко луд.

 Дори не осъзнава колко глупости прави в минута за въпросния възлюбен.

 А дали и го интересува? Май не...

Въобще любовта е един трамплин, колкото по-високо скачаш, толкова повече падаш...


Е, поне според мене си заслужава да се изcтреляш в облаците, макар и за малкo... да лети с птиците умее само влюбеният човек... е, и само той може да падне до абсолютно дъно и да чака някой да го измъкне от там. Всичко е един голям затворен кръг... нещата се повтарят, а може би само силата на чувствата отслабва...

Животът е прекрасен... но само през погледа на влюбения човек, който получава любов от този, който обича... а когато си изгубил любовта, тогава животът ти се струва толкова жалък, сив, скучен...


Любовта повече отнема на един човек отколкото му дава... Поне така смятам аз.

За много хора любовта е прекрасно чувство... За мен е плетеница от Щастие и тъга, мечти и надежди,  болка и огoрчение.

Влюбеният човек е щастлив, изпълнен с надежда, с кoпнеж да се бори с всичко и всички. Да си влюбен е прекрасно... до момента, когато на любовта и дойде края. А защо и идва края... еми, нали трябва да ти е гадно... депресията не прощава никому.

Тогава става страшно, защото знаеш, че всичко, което си чувствал, всичко, за което си се борил, всичката тази надежда, която си таил у себе си и си мечтал за по-красив и щастлив живот с любимия човек, си отива... Отива си и никога повече няма да се върне, никога повече няма да бъде твое...

Разкъсваш се, очите ти се пълнят със сълзи... онези приятно солени на вкус капчици сълзи... Неприятно е да ги усещаш и то за такъв повод...

Всеки един момент, който си прекарал с „любовта" на живота си, всяка една усмивка, която си видял в нея, всяка нейна добра и мила дума, която ти е казала... Всичко това изчезва...

Ти се сриваш, сърцето ти се разкъсва, душата ти умира... падаш и не смееш да се изправиш и да погледнеш, защото се страхуваш да посрещнеш суровата реалност!

Всеки човек приема една такава раздяла по различен начин... Някои се затварят в себе си, започват да се самообвиняват за случилото се, Задаваш си куп въпроси като „ Къде сгреших" и т.н... Започват да не се хранят, не могат да спят... такива експерименти с тялото понякога водят до много сериозни заболявания...


 И в този момент си задаваш въпроса: Защо? Нужно ли е да се стига до там при положение, че сме толкова млади, силни, изпълнени с надежда и хъс, да се борим и да победим... Нужно ли е да си съсипваме здравето и психиката...

Тогава идва проблясъка в съзнанието ти и точно в този момент си отговаряш на Абсолютно всички въпроси, които са те мъчели до сега...

Разбираш, че не си е заслужавало, онази пуста любов не го е заслужавала...

И тогава става чудо... Разбираш, че наистина онази луда, безпощадна  изпепеляваща любов е някъде навън и те чака... чака те да ти се отдаде напълно... Чака те да изживее точно с теб онези моменти, които не си могъл да изживееш с предишната си любов и може би е нямало да ги изживееш...

Тогава човек разбира, разбира, че  има надежда... Надежда, заради която си струва след всяка раздяла с онази любов, която животът ти предоставя, да се изправиш, да погледнеш навън и да разбереш, че тя е там и те чака!!!


Благодарение на теб, САНЯ !

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мартин Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...