4.07.2007 г., 8:54

Умирам ли или съм жива?

1K 0 0
Умирам ли или съм жива?

Понякога мразя ги. Хората. Всички.
Винаги щом не разбирам.
Мразя, когато не дават, а искат.
Мразя, а малко умирам...

Не мога да гледам, когато успяват
над някого да се надсмиват.
Как ли се смеят и те продават,
и мъничко ли не умират?

Аз пък умирам със тяхната мъка,
с тревога, сълзичка горчива.
Умирам на залез и на разлъка...
Умирам ли или съм жива?

© Владислава Генова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Още един ангел заплака

Синьо.цвете

/ на сина ми, който носеше по-голямо сърце в пряк и преносен смисъл/ Отдавна ли ме чакаш под дъжда, ...