Дърветата (Гурбет)

Поезия

3K 0 13

Дърветата
в памет на дядо Иван

Накрая и Дърветата умират...
След "100 години самота."
Обратно соковете им потичат
и стават те... трева.

Но споменът за бури победени живее!
И огрява земните ни дни.
А вятърът-ваятел песни пее.
За великаните тъжи.
*
Накрая и Дърветата умират...
Прави.

3 Януари 2003, Ломбо Есте

NB.
Имаше филм с такова заглавие в ранното ми детство. Турски филм. Възрастните казваха, че е впечатляващ - "Дърветата умират прави" - каква сила само! Каква сила.

Хареса ли ви тази творба?

Безплатно и само за секунди — създайте профил, за да запазвате любими творби и да следвате автори.

Активен конкурс: Какво остава след нас остават 20 дни за участие

Участвай

Коментари

valiordanov (Валентин Йорданов)

Дори и да умират дърветата те винаги остават до своя корен...
Смиф (Валентин Евстатиев)

Заради стоте си години самота ли е останал прав? Едно четене не ми стига...
Laska (Ласка Александрова)

Поздрав!
Thistle (Теди Савчева)

Толкова много си казал с малко думи!
Браво!!!
Човек (Анна Станоева)

Един от най-добрите ти стихове,макар че при теб е трудно да се каже,защото пишеш все по-добре.