5.07.2007 г., 11:27

Късчета

5.0 (8)
1.6K 0 18

                                  Слънцето се втурва,
                                  разпилява светлина.
                                  Герито с ръчичките
                                  крие  си  очичките.
                                  Вдигнала съм щорите,
                                  ставаме от сън сега.

                                      ------------------------

                                   Първа да ме вземеш,
                                   бабче, мила, сладка!
                                   Обещавам ти бе, чедо,
                                   щерко, моя, златна.
                                   Маха със ръчичка,
                                   рони и сълзичка.
                                   Скрива я вратата,
                                   плаче ми душата.

                                        ------------------------
 
                                   В градската градина
                                   нови люлки има,
                                   бабче, заведи ме!
                                   Пусти, опустели
                                   тези мои крачундели
                                   пак ме заболели...
                                   Герито се мръщи - 
                                   тези болни крачундели,
                                   бабче, остави ги в къщи!

 
     

© Магдалена Костадинова Всички права запазени

Активен конкурс: Животът няма резервен път остават 22 дни за участие + още 1 конкурс
Участвай

Коментари

Коментари

  • Поздрави!
  • Сладурско! Бабини болежки, а?!
    С обич!
  • Бабче... не... момиче, цункам те за сладкия стих
  • Много нежно и миличко, с толкова обич написано! Сещам се з моето детенце как ме гушкаше и не ме пускаше като трябваше да остане в детската градина. Да са ни живи и здрави дечицата, и ние покрай тях
  • Маги, казвала съм го на още двама поети от виртуалното пространство, че детската литература е в дълг към най-малките сладуранковци! Но, като чета подобни стихчета, като това тук, се обнадеждавам! Живи и здрави да са бабчето и Герито!

Избор на редактора

ххх

anonimapokrifoff

Баща ми е мъртъв, а баба не плаче – раздира гърдите ù вой на вълчица. От вчера съм малкото свито сир...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Червени сълзи

pastirkanaswetulki

Пак са узрели червени сълзи по черешата. Вятърът сприхав замерва душата с костилки. Гробът ти, мамо....

На моя син

Пламена_Кръстева

Прости ми, врабче! Моя мощ неукрепнала, черупката счупих, бе толкова рано... Косите ти скришом погал...

За идиотите и жените

Емрих

Колежката отива за кафе – оправя се, намята си сакото... Приведен уж над мойто чекмедже, следя я тай...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...