8.07.2007 г., 7:02

Отдавна демонът си е такьв

775 0 5
  От юноша демонът си беше любовчия
  и имаше безброй хареми със жени,
  че тя една едва ли би задоволила
  сластта му във първичните игри.

  От юноша демонът си беше и вития:
  главите хорски успяваше да завърти,
  дори мьжете кланеха му се като светиня,
  гледащи го с уважение, лъстиви и добри.

  Пък жените техни канеха да го почерпят,
  клетви дали някога пред Бог
  да бъдат верни, с ялови обети, явно,
  защото бързо се поддаваха на порива си за ''любов''.

  А демонът изглеждаше перфектно -
  с релефни форми, от всякъде неустоим.
  Звездици сваляше им от небето, патетично,
  а след това си тръгваше щастлив.
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивето Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...