8.07.2007 г., 7:02

Отдавна демонът си е такьв

846 0 5
  От юноша демонът си беше любовчия
  и имаше безброй хареми със жени,
  че тя една едва ли би задоволила
  сластта му във първичните игри.

  От юноша демонът си беше и вития:
  главите хорски успяваше да завърти,
  дори мьжете кланеха му се като светиня,
  гледащи го с уважение, лъстиви и добри.

  Пък жените техни канеха да го почерпят,
  клетви дали някога пред Бог
  да бъдат верни, с ялови обети, явно,
  защото бързо се поддаваха на порива си за ''любов''.

  А демонът изглеждаше перфектно -
  с релефни форми, от всякъде неустоим.
  Звездици сваляше им от небето, патетично,
  а след това си тръгваше щастлив.
 

© Ивето Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...