БЕЗ ТЕБ
Всяка твоя риза съм обличала.
Всеки дъх от спомен е тътнеж.
Сигурно и други съм обичала.
Сигурно... До вчера.
Не!
До днес.
Близах като луда твойте рани.
Къпех те в любов. И бях вода.
Да ме пиеш.
В нощите си жадни.
Днес желаеш само... СВОБОДА.
Обсебен си. Не знаех, че си див.
Не знаех, че слънцата те привличат.
И пътищата. Пясъкът бодлив.
Безброй жени по път. Да те обичат.
Предаде ме. А вече съм простила.
Изгубих се във теб. Сега какво?
Да тичам, за да прося капка милост?
От пепел да събирам огниво?
Извечна ли съм? Както всяка глътка
от извора на истинска река?
.......................................
Остана ми достойнството и пътя,
който и без теб ще извървя.
Всеки дъх от спомен е тътнеж.
Сигурно и други съм обичала.
Сигурно... До вчера.
Не!
До днес.
Близах като луда твойте рани.
Къпех те в любов. И бях вода.
Да ме пиеш.
В нощите си жадни.
Днес желаеш само... СВОБОДА.
Обсебен си. Не знаех, че си див.
Не знаех, че слънцата те привличат.
И пътищата. Пясъкът бодлив.
Безброй жени по път. Да те обичат.
Предаде ме. А вече съм простила.
Изгубих се във теб. Сега какво?
Да тичам, за да прося капка милост?
От пепел да събирам огниво?
Извечна ли съм? Както всяка глътка
от извора на истинска река?
.......................................
Остана ми достойнството и пътя,
който и без теб ще извървя.
© Катя Всички права запазени
