11.07.2007 г., 14:35

Ключ от чужда стая

1.9K 0 17

http://vbox7.com/play:05aac291

 

Отново с теб сме в стаята позната,
с ключа и наема, за месеца платен.
В горещите любовни нощи двама
до дъно пием чаши с грях разпътен.



А иначе във делника сме много прозаични
със грижите по свойте половинки и деца.
Но мигове откраднем ли, авантюристични,
дните си ще топлим с теб, безумеца.



И на площадката на скъпата ни обич,
с любов и нежност болките редим добре,
за да изтупаме от прахоляка сложен
проблеми, общите, без никой да прозре,



че чувствата така си освежаваме.
И във семействата, в собствения дом
свободата мъничка не би попречила
отдаване без ангажименти, мълчешком.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Кръстева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • на мен стиха ми хареса. "За". А на моралистите-те си знаят
  • Благодаря ви, мили приятели!
  • "Ромео пак поведе Жулиета
    по старите си вкаменени дири.
    В градините с премръзнали дървета
    или потайно в тесните квартири.
    ..................................
    Ах, колко дълго, дълго сме живяли
    на сцената в различните спектакли!
    Кога луминисцентните кристали
    заместиха маслинените факли?..." Фотев
  • ПРАКТИЧЕН СЪВЕТ, ИЗВЪН ПОЕЗИЯТА.
    Да ползвт стая "светкавица" в някое крайпътно хотелче. Виждал съм такова по пътя за Виница. Сигурно има и други. Ще им излезе по евтино на лирическата героиня и лирическият герой
  • Много, ама много ми хареса стиха ти, Петя!
    Поздрав и прегръдка за теб!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...