11.07.2007 г., 14:35

Ключ от чужда стая

1.9K 0 17

http://vbox7.com/play:05aac291

 

Отново с теб сме в стаята позната,
с ключа и наема, за месеца платен.
В горещите любовни нощи двама
до дъно пием чаши с грях разпътен.



А иначе във делника сме много прозаични
със грижите по свойте половинки и деца.
Но мигове откраднем ли, авантюристични,
дните си ще топлим с теб, безумеца.



И на площадката на скъпата ни обич,
с любов и нежност болките редим добре,
за да изтупаме от прахоляка сложен
проблеми, общите, без никой да прозре,



че чувствата така си освежаваме.
И във семействата, в собствения дом
свободата мъничка не би попречила
отдаване без ангажименти, мълчешком.

© Петя Кръстева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • на мен стиха ми хареса. "За". А на моралистите-те си знаят
  • Благодаря ви, мили приятели!
  • "Ромео пак поведе Жулиета
    по старите си вкаменени дири.
    В градините с премръзнали дървета
    или потайно в тесните квартири.
    ..................................
    Ах, колко дълго, дълго сме живяли
    на сцената в различните спектакли!
    Кога луминисцентните кристали
    заместиха маслинените факли?..." Фотев
  • ПРАКТИЧЕН СЪВЕТ, ИЗВЪН ПОЕЗИЯТА.
    Да ползвт стая "светкавица" в някое крайпътно хотелче. Виждал съм такова по пътя за Виница. Сигурно има и други. Ще им излезе по евтино на лирическата героиня и лирическият герой
  • Много, ама много ми хареса стиха ти, Петя!
    Поздрав и прегръдка за теб!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Още един ангел заплака

Синьо.цвете

/ на сина ми, който носеше по-голямо сърце в пряк и преносен смисъл/ Отдавна ли ме чакаш под дъжда, ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...