11.07.2007 г., 14:35

Ключ от чужда стая

2.1K 0 17

http://vbox7.com/play:05aac291

 

Отново с теб сме в стаята позната,
с ключа и наема, за месеца платен.
В горещите любовни нощи двама
до дъно пием чаши с грях разпътен.



А иначе във делника сме много прозаични
със грижите по свойте половинки и деца.
Но мигове откраднем ли, авантюристични,
дните си ще топлим с теб, безумеца.



И на площадката на скъпата ни обич,
с любов и нежност болките редим добре,
за да изтупаме от прахоляка сложен
проблеми, общите, без никой да прозре,



че чувствата така си освежаваме.
И във семействата, в собствения дом
свободата мъничка не би попречила
отдаване без ангажименти, мълчешком.

© Петя Кръстева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • на мен стиха ми хареса. "За". А на моралистите-те си знаят
  • Благодаря ви, мили приятели!
  • "Ромео пак поведе Жулиета
    по старите си вкаменени дири.
    В градините с премръзнали дървета
    или потайно в тесните квартири.
    ..................................
    Ах, колко дълго, дълго сме живяли
    на сцената в различните спектакли!
    Кога луминисцентните кристали
    заместиха маслинените факли?..." Фотев
  • ПРАКТИЧЕН СЪВЕТ, ИЗВЪН ПОЕЗИЯТА.
    Да ползвт стая "светкавица" в някое крайпътно хотелче. Виждал съм такова по пътя за Виница. Сигурно има и други. Ще им излезе по евтино на лирическата героиня и лирическият герой
  • Много, ама много ми хареса стиха ти, Петя!
    Поздрав и прегръдка за теб!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

ххх

anonimapokrifoff

Баща ми е мъртъв, а баба не плаче – раздира гърдите ù вой на вълчица. От вчера съм малкото свито сир...

Диагноза

daizy-crazy

Родена съм със остра неспособност да вярвам в режисиран хепи-енд. Целувките ми имат срок на годност ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Не се забравя

mspasov29

Виж, не се забравя ей така любов, която много ти е дала. Която ти е вземала съня, която за ръка те е...

За идиотите и жените

Емрих

Колежката отива за кафе – оправя се, намята си сакото... Приведен уж над мойто чекмедже, следя я тай...