12.07.2007 г., 15:33

Харесвам непрозрачните мъже

18.2K 7 52
Харесвам непрозрачните мъже...
Ония, дето трудно се предвиждат...
Мъжете със стоманено лице...
С сърце, което девет порти крият...

Мъжете- войни, с поглед на орли...
С черти сурови, в битки закалени...
И на самотен остров с сто жени,
на своята, през зъби, да са верни...

По- грубите, по-дивите мъже...
не фини, нежни със обноски светски...
А тия, що брадата им боде...
С ръце - въжета плели, а не плетки...

Харесвам непрозрачните мъже...
С характер на приспани урагани...
Такъв ми трябва, да ме отнесе
... от обич... та за друг да не остане...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гергана Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Великолепна поезия!
    Поздравявам те!
  • Коментарите направо смачкват стихотворението. А то е добро.
  • Последният стих е много силен. Но типът мъже, за които мечтае авторката, не са моногамни. От тестостерона е и по-точно - от високите му нива, които биха обяснили физическите характеристики, които авторката описва.
  • Невероятноо е!!!
  • Много силно!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...