16.07.2007 г., 14:06

Онази рокля... кафявата... (Гурбет)

2.3K 0 7

*
Онази рокля... кафявата,
още ли пазиш, Любов?
Спомени нежни навява тя...
Спомени, с дъх на любов.

Как, по терлички, минават те -
нашите общи Лета.
Кратки са в къщи зимите.
Колкото миг есента.
*
Онази рокля - кафявата,
още ли пазиш, Любов?
Спомени нежни навява тя.
И все по-нова любов...

18 Март 2003, Ломбо Есте

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Симеон Дончев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...