17.07.2007 г., 9:53

Право огледало (Право огледало)

889 0 3

Право огледало

Изливам си - пред вас - душата...
(Не знам дали си струва.)
Изглежда мойте стихове сакати
със вашите души - враждуват.

Враждуват... може би... не точно.
По-правилно - страхуват,
че може някак - не нарочно -
да ги угадят колко струват;

Че може мойте откровения
уж простички, недоизляти,
да ги разбутат от блажение
и самодоволни постулати.
*
Страхуват се Душите ваши,
че както в право огледало
ще ги разтърси крехко Щастие -
на всеки - вехтото Начало.

19 Август 2003, Ломбо Есте

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Симеон Дончев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...