17.07.2007 г., 9:53

Право огледало (Право огледало)

1.1K 0 3

Право огледало

Изливам си - пред вас - душата...
(Не знам дали си струва.)
Изглежда мойте стихове сакати
със вашите души - враждуват.

Враждуват... може би... не точно.
По-правилно - страхуват,
че може някак - не нарочно -
да ги угадят колко струват;

Че може мойте откровения
уж простички, недоизляти,
да ги разбутат от блажение
и самодоволни постулати.
*
Страхуват се Душите ваши,
че както в право огледало
ще ги разтърси крехко Щастие -
на всеки - вехтото Начало.

19 Август 2003, Ломбо Есте

© Симеон Дончев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха, далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Червени сълзи

pastirkanaswetulki

Пак са узрели червени сълзи по черешата. Вятърът сприхав замерва душата с костилки. Гробът ти, мамо....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...