НЕБЕТО ПЛАЧЕ (АКРОСТИХ)
Нетърсени останаха въздишките.
Единствен стон прорязал тишината
ме гали, парещ до подтискване.
Очите ми са вече непознати.
Графирах в себе си болезнена раздяла,
а споменът е сляпото ми наказание.
Обичах лудо, а дори не бях разбрала -
боли от любовта, от нейното мълчание.
Изваях в себе си студена статуетка.
Часовникът отмерва празните минути.
Дерзае в мене Пепеляшката-принцеса,
а в душата ми е тихо, много тихо.
Трепери в мен отминал миг надежда,
едничка радост да ме съживява.
Забравила съм всъщност как изглеждам,
а бях красива, даже в чуждо огледало.
Ликува в мен самотност глуха.
Изгарям, приела поредно примирение.
Часовникът отмерва тихо своите минути,
а небето плаче в скръб и съжаление.
П.П: Това е суровият вариант на този стих!
Може би е груб и не са спазени всички правила,
за което предварително се извинявам!
Единствен стон прорязал тишината
ме гали, парещ до подтискване.
Очите ми са вече непознати.
Графирах в себе си болезнена раздяла,
а споменът е сляпото ми наказание.
Обичах лудо, а дори не бях разбрала -
боли от любовта, от нейното мълчание.
Изваях в себе си студена статуетка.
Часовникът отмерва празните минути.
Дерзае в мене Пепеляшката-принцеса,
а в душата ми е тихо, много тихо.
Трепери в мен отминал миг надежда,
едничка радост да ме съживява.
Забравила съм всъщност как изглеждам,
а бях красива, даже в чуждо огледало.
Ликува в мен самотност глуха.
Изгарям, приела поредно примирение.
Часовникът отмерва тихо своите минути,
а небето плаче в скръб и съжаление.
П.П: Това е суровият вариант на този стих!
Може би е груб и не са спазени всички правила,
за което предварително се извинявам!
© Сияна Георгиева Всички права запазени
