21.07.2007 г., 13:16

Разговорите (Право Огледало)

887 0 7

Разговорите

Замират... Оредяват с времето.
Вяли, кратки, прозаични -
топят се в делнични пространства.

Съмненията глождят. Тезата
до втръс повтаряме - научени,
НЕнаучени на толерантност!

Мълчим, виним се или спорим -
напусто.
Нека просто си говорим!

14 август 2003, Ломбо Есте

© Симеон Дончев Всички права запазени

Активен конкурс: Сянката на чуждите очаквания остават 9 дни за участие + още 1 конкурс
Участвай

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Още един ангел заплака

Синьо.цвете

/ на сина ми, който носеше по-голямо сърце в пряк и преносен смисъл/ Отдавна ли ме чакаш под дъжда, ...