30.07.2007 г., 14:49

Кибиците ( Призма 43)

1K 0 3

Кибиците

На Огъня в зрялата възраст,
закопнели за дъжд рамене,
изтъкани от смелост и дързост,
танц извиват. Самички са те.

Нито виждат, ни чуват. Не сещат
на Жаравата страшната мощ.
Не за себе си! Нас да посрещне,
Бога молят в святата нощ...
*
А Кибиците тръпнат... (И плащат.)
Виждат само, що виждат очи.
Не.
Не виждат, що силно разклаща,
нестинарските, обгорени Души.
*
Там...
На Огъня в тихия залез.
Там угасват последни звезди.
От отблясъци верни запалена,
мойта българска кръв не мълчи!

17 Януари 2004, Ломбо Есте

© Симеон Дончев Всички права запазени

Активен конкурс: Какво остава след нас остават 18 дни за участие
Участвай

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

На моя син

Пламена_Кръстева

Прости ми, врабче! Моя мощ неукрепнала, черупката счупих, бе толкова рано... Косите ти скришом погал...