30.07.2007 г., 14:49

Кибиците ( Призма 43)

918 0 3

Кибиците

На Огъня в зрялата възраст,
закопнели за дъжд рамене,
изтъкани от смелост и дързост,
танц извиват. Самички са те.

Нито виждат, ни чуват. Не сещат
на Жаравата страшната мощ.
Не за себе си! Нас да посрещне,
Бога молят в святата нощ...
*
А Кибиците тръпнат... (И плащат.)
Виждат само, що виждат очи.
Не.
Не виждат, що силно разклаща,
нестинарските, обгорени Души.
*
Там...
На Огъня в тихия залез.
Там угасват последни звезди.
От отблясъци верни запалена,
мойта българска кръв не мълчи!

17 Януари 2004, Ломбо Есте

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Симеон Дончев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...