Спомен за смъртта

Поезия

5.7K 0 10

Пред очите ми се спусна черна пелена...
Аз нямах никаква вина...

Светът кънтеше около мен... някак странно променен...
Викове и шепот, стенания ли чувах...
едва ли знам дали го мислех, дали съществувах...
Внезапно ме повлече сила непозната... някаква тръба...
опитвах се по нея неистово да се задържа...
с ръце, с крака... ала нямах тяло... бях останала душа...
Бързо ме влечеше, обикалях лабиринти...
на всеки кръг проблясваше неясна светлина...
кънтяха металически кръгове около мен...
Най-накрая стигнах края на тунела -
обля ме силна, ярка светлина...
заслепи ме...

Дали беше божествената светлина,
или просто гледах слънцето с невиждащ поглед?

Вместо в светлината мечтана да потъна,
паднах в друг тунел - прав и все надолу...
бързо ме понесе и с трясък сгромоляса...
обратно в мойто тяло...

Едничка мисъл появи се в мен...
" Защо по пътя пряк не стигнах светлината,
а обикалях векове из лабиринта?
Можеше по-бързо там да стигна ..."
Сложиха ме на носилка...
Исках да остана в онази вечна светлина...
Спокойна и щастлива но... недостижима...

А нямах никаква вина...

Коментари

ВТ (Вили Тодоров)

Има го! Всичко това го има! И светлината на внезапно свилите към теб фарове, и тъмнината, и светлината в тунела, и погледа отстрани към своето тяло ... Има го! Независимо каква е причината за случилото се! Всичко описано го има!
Jolly_Roger (Рефицул)

Не мога да кажа дали си права за светлината, аз не успях да я видя, но наистина много тъжно-прекрасен стих!
lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА)

Тъжен стих...
меланхолик (Йордан Серафимов)

И на мен ми се е случвало нещо подобно. Лично аз ти вярвам, че е прежиивяно наистина.
cvete21 (Цветелина Янкова)

Браво! Страхотно е! Но защо пишеш:" Исках да остана в онази вечна светлина..."? Недей така, гледай с повече оптимизъм напред Поздрави!