Mili4ka (Мила Нежна)
30.07.2007 г., 16:03

Спомен за смъртта

  Поезия
5.8K 0 10
Пред очите ми се спусна черна пелена...
Аз нямах никаква вина...

Светът кънтеше около мен... някак странно променен...
Викове и шепот, стенания ли чувах...
едва ли знам дали го мислех, дали съществувах...
Внезапно ме повлече сила непозната... някаква тръба...
опитвах се по нея неистово да се задържа...
с ръце, с крака... ала нямах тяло... бях останала душа...
Бързо ме влечеше, обикалях лабиринти...
на всеки кръг проблясваше неясна светлина...
кънтяха металически кръгове около мен...
Най-накрая стигнах края на тунела -
обля ме силна, ярка светлина...
заслепи ме...

Дали беше божествената светлина,
или просто гледах слънцето с невиждащ поглед?


Вместо в светлината мечтана да потъна,
паднах в друг тунел - прав и все надолу...
бързо ме понесе и с трясък сгромоляса...
обратно в мойто тяло...

Едничка мисъл появи се в мен...
" Защо по пътя пряк не стигнах светлината,
а обикалях векове из лабиринта?
Можеше по-бързо там да стигна ..."
Сложиха ме на носилка...
Исках да остана в онази вечна светлина...
Спокойна и щастлива но... недостижима...

А нямах никаква вина...

© Мила Нежна Всички права запазени

Моля, оценете по съвест
Активен конкурс: Във вените на нощта остават 3 дни за участие
Участвай

Коментари

  • ВТ (Вили Тодоров)
    ВТ (Вили Тодоров)
    Има го! Всичко това го има! И светлината на внезапно свилите към теб фарове, и тъмнината, и светлината в тунела, и погледа отстрани към своето тяло ... Има го! Независимо каква е причината за случилото се! Всичко описано го има!
  • Jolly_Roger (Рефицул)
    Jolly_Roger (Рефицул)
    Не мога да кажа дали си права за светлината, аз не успях да я видя, но наистина много тъжно-прекрасен стих!
  • lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА)
    lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА)
    Тъжен стих...
  • меланхолик (Йордан Серафимов)
    меланхолик (Йордан Серафимов)
    И на мен ми се е случвало нещо подобно. Лично аз ти вярвам, че е прежиивяно наистина.
  • cvete21 (Цветелина Янкова)
    cvete21 (Цветелина Янкова)
    Браво! Страхотно е! Но защо пишеш:" Исках да остана в онази вечна светлина..."? Недей така, гледай с повече оптимизъм напред Поздрави!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 6K 5.0

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 7.7K 5.0

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поезия 8.1K 4.9

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поезия 7.2K 5.0

Диагноза

daizy-crazy

Родена съм със остра неспособност да вярвам в режисиран хепи-енд. Целувките ми имат срок на годност ...

Поезия 5.3K 5.0

Червени сълзи

pastirkanaswetulki

Пак са узрели червени сълзи по черешата. Вятърът сприхав замерва душата с костилки. Гробът ти, мамо....

Поезия 5.4K 5.0