И нека луната разказва!
Луната любопитна е, клюкарка стара,
наднича през стъкло, отмахва тюл с ръце.
Със ласки вятърът телата им покрива -
да не разбуди спящото ЕДНО сърце.
Снагите им трептят, все още недопити,
а капчиците страстна пот искрят.
Не ще ги буди той, да им се порадва -
блажени... как призори откриват пак света.
С целувка страстна ще се поздравят,
дори и след кафето и закуската -
един във друг отново ще се потопят
за кратко, в мигове преди сбогуване.
А спомените им от тази нощ ще топлят
до следващата, до ОЧАКВАНАТА среща,
щом знаят, че била е споделена тя...
последна няма да е тази нощ, горещата.
© Петя Кръстева Всички права запазени
