9.08.2007 г., 11:34

Завинаги (За Буквите наши!)

1.4K 0 5


Завинаги
Среща на випуска МГ "Обрешков" Бургас
25 години...

Не мъдри, но бели.
И по-прозаични.
Изглеждаме много различни.
*
За хляба и лоста;
За Бога и пости;
За спомен всред прах и лъжи.

За близки и гости;
За "Бог да го прОсти!";
За отдавна отминали дни.
*
За кой-кой е днеска;
За морската трЕска;
За Борката, ЗлАти, Хаджи.

На кола, на поста;
На кръста, на моста;
На кой-какво му тежи.
*
За дните красиви;
За танците диви;
За младите наши души.

За трепети първи;
За зет и етърви;
Деца и къщя, и коли...
*
Далечни, различни;
Разплакани, лични;
Затрупали с кал извор стар.

Пак казваш: Обичам!
И по-трудно сричаш
Живота - безценния дар!
*
Каквито тогава -
така и завинаги!

8 Декември 2004, Бургас

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Симеон Дончев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...