1.08.2005 г., 7:59

Малка кутийка

1.6K 0 10

Малка кутийка – фин порцелан,
стари бижута, скрити мечти.
Един небрежно хвърлен гердан,
стара снимка- това ли си ти?

Малка кутийка- слонова кост.
Дъх на лазурно синьо море,
малко късче черупка кокос.
Огледало към златно небе.

Малка кутийка- черен метал.
Орден за храброст, звезда
и нечий мрачен черен воал
на везни срещу храбростта.

Малка кутийка- малко дете,
руси къдрици в скъп медальон.
Споменът бие в малко сърце,
спомен един, кутийки- милион!


00:05, 14 юни 2005

© Георги Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "и нечий мрачен черен воал
    на везни срещу храбростта." -

    Страхотно!Пак се повтарям, ама няма как
  • Това е сладко стихче.
  • Благодаря още веднъж!

    Дайк, хаааа...Динински! Ах, ти, ВРАЧЕШ СА НА ВСЕКИ КИЛОМЕТЪР! ))
    Браво! Само крий ножа в пазвата и няма да се личи много, хаха. Шегувам се!
  • Ей
    адаш и земляк
    Ако погледнеш фамилията ми ще разбереш защо така добре познавам Ботевград
    Питай старите за Дининците ( "ни се водят ни се карат" -така са ги кръстили турците )
    Детството ми е минало ловейки риба по Бебреш -до като пасях биволите на баба и след това помагах на дядо да смазва часовниковия механизъм на кулата в центъра

Избор на редактора

Още един ангел заплака

Синьо.цвете

/ на сина ми, който носеше по-голямо сърце в пряк и преносен смисъл/ Отдавна ли ме чакаш под дъжда, ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...