1.08.2005 г., 7:59

Малка кутийка

1.9K 0 10

Малка кутийка – фин порцелан,
стари бижута, скрити мечти.
Един небрежно хвърлен гердан,
стара снимка- това ли си ти?

Малка кутийка- слонова кост.
Дъх на лазурно синьо море,
малко късче черупка кокос.
Огледало към златно небе.

Малка кутийка- черен метал.
Орден за храброст, звезда
и нечий мрачен черен воал
на везни срещу храбростта.

Малка кутийка- малко дете,
руси къдрици в скъп медальон.
Споменът бие в малко сърце,
спомен един, кутийки- милион!


00:05, 14 юни 2005

© Георги Всички права запазени

Активен конкурс: Животът няма резервен път остават 26 дни за участие + още 1 конкурс
Участвай

Коментари

Коментари

  • "и нечий мрачен черен воал
    на везни срещу храбростта." -

    Страхотно!Пак се повтарям, ама няма как
  • Това е сладко стихче.
  • Хубаво!
  • Благодаря още веднъж!

    Дайк, хаааа...Динински! Ах, ти, ВРАЧЕШ СА НА ВСЕКИ КИЛОМЕТЪР! ))
    Браво! Само крий ножа в пазвата и няма да се личи много, хаха. Шегувам се!
  • Ей
    адаш и земляк
    Ако погледнеш фамилията ми ще разбереш защо така добре познавам Ботевград
    Питай старите за Дининците ( "ни се водят ни се карат" -така са ги кръстили турците )
    Детството ми е минало ловейки риба по Бебреш -до като пасях биволите на баба и след това помагах на дядо да смазва часовниковия механизъм на кулата в центъра

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха, далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна...

На моя син

Пламена_Кръстева

Прости ми, врабче! Моя мощ неукрепнала, черупката счупих, бе толкова рано... Косите ти скришом погал...

Червени сълзи

pastirkanaswetulki

Пак са узрели червени сълзи по черешата. Вятърът сприхав замерва душата с костилки. Гробът ти, мамо....

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...