Paur (Симеон Дончев)
21.08.2007 г., 2:22

Смисъл?!? (...)

1.2K 0 5


Смисъл?!?
(коледно)

Прошка му дадох наесен...
Кой съм, че да прощавам?
Светът ни - като килер тесен -
да разбера не успявам.
*
По-крив, по-прав - не е ясно,
кой, как и къде!
Лъжи отляво и в дясно -
все някой ще ме предаде.

Все на някого преча -
кога с думи, кога - кой знае?
Не ми излиза насреща -
в засада си трае

и ме обругва с думи,
с дела, че и със мисъл!
Вървим в различни друми.
Де намира смисъл?
*
Простил му бях наесен...
Кой съм - да прощавам?
Припявам все тая песен,
но пусто - не се забравя...

25 Декември 2005, Дженмар Зое, Атлантик

© Симеон Дончев Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.7K 5.0

Още един ангел заплака

Синьо.цвете

/ на сина ми, който носеше по-голямо сърце в пряк и преносен смисъл/ Отдавна ли ме чакаш под дъжда, ...

Поезия 4.5K 5.0

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 6.4K 5.0

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поезия 6.1K 5.0

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поезия 5K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поезия 5.6K 5.0