24.08.2007 г., 8:51

Върху релсата... (...)

777 0 3


Върху релсата...

И пак на път...
но не със влака.
Раздялата - голяма смърт.
Навъсен в колелата трака
Дубай, Пустинята, Страхът.

Всеки следващ рейс е по-нагорно.
Крещи срещу му всяка моя клетка.
В очите зле прикритите сълзи минорно
размиват дните ми мизерни зад решетка.

И пак на Път.
Живот не чакам.
Ни Заеми, ни Клетви, ни - Лъжи!
Там, върху релсата, от детството петака,
размачкван във душата ми тежи...
#
И пак на Път.
За кой ли път...

2 Май 2006, Фуджейра.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Симеон Дончев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...