24.08.2007 г., 8:51

Върху релсата... (...)

868 0 3


Върху релсата...

И пак на път...
но не със влака.
Раздялата - голяма смърт.
Навъсен в колелата трака
Дубай, Пустинята, Страхът.

Всеки следващ рейс е по-нагорно.
Крещи срещу му всяка моя клетка.
В очите зле прикритите сълзи минорно
размиват дните ми мизерни зад решетка.

И пак на Път.
Живот не чакам.
Ни Заеми, ни Клетви, ни - Лъжи!
Там, върху релсата, от детството петака,
размачкван във душата ми тежи...
#
И пак на Път.
За кой ли път...

2 Май 2006, Фуджейра.

© Симеон Дончев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Още един ангел заплака

Синьо.цвете

/ на сина ми, който носеше по-голямо сърце в пряк и преносен смисъл/ Отдавна ли ме чакаш под дъжда, ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...