Рано е,
твърде късно
да се върнем по стария път.
Мига утрото сънено
и снежинки в косите блестят.
Ние вече сме възрастни.
Рано е
да изтрием чертите си.
Можем само да помълчим,
да преглътнем, да повървим.
И с носталгия
да си спомним мечтите си.
Рано е
да заровим огнището.
Късно е да протегнем ръце.
Някой ден, може би, моето лице
ще е прошка, надежда и истина.
Някой ден.
Но е рано сега...
© Дочка Василева Всички права запазени
Безплатно и само за секунди — създайте профил, за да запазвате любими творби и да следвате автори.
yotovava
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Vedrin
Измоли ме за вечност! Измоли ме за миг! Даже в скрита далечност да се скитам безлик. И в безпаметен ...
maistora
На уличка тиха, далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
daizy-crazy
Родена съм със остра неспособност да вярвам в режисиран хепи-енд. Целувките ми имат срок на годност ...
За пълен достъп до всички функции, използвайте нашето мобилно приложение. Инсталирайте го от Google Play.
