РАНО Е
Рано е,
твърде късно
да се върнем по стария път.
Мига утрото сънено
и снежинки в косите блестят.
Ние вече сме възрастни.
Рано е
да изтрием чертите си.
Можем само да помълчим,
да преглътнем, да повървим.
И с носталгия
да си спомним мечтите си.
Рано е
да заровим огнището.
Късно е да протегнем ръце.
Някой ден, може би, моето лице
ще е прошка, надежда и истина.
Някой ден.
Но е рано сега...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дочка Василева Всички права запазени
