Рано е,
твърде късно
да се върнем по стария път.
Мига утрото сънено
и снежинки в косите блестят.
Ние вече сме възрастни.
Рано е
да изтрием чертите си.
Можем само да помълчим,
да преглътнем, да повървим.
И с носталгия
да си спомним мечтите си.
Рано е
да заровим огнището.
Късно е да протегнем ръце.
Някой ден, може би, моето лице
ще е прошка, надежда и истина.
Някой ден.
Но е рано сега...
© Дочка Василева Всички права запазени
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
За пълен достъп до всички функции, използвайте нашето мобилно приложение. Инсталирайте го от Google Play.
