Рано е,
твърде късно
да се върнем по стария път.
Мига утрото сънено
и снежинки в косите блестят.
Ние вече сме възрастни.
Рано е
да изтрием чертите си.
Можем само да помълчим,
да преглътнем, да повървим.
И с носталгия
да си спомним мечтите си.
Рано е
да заровим огнището.
Късно е да протегнем ръце.
Някой ден, може би, моето лице
ще е прошка, надежда и истина.
Някой ден.
Но е рано сега...
© Дочка Василева Всички права запазени
yotovava
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
/ на сина ми, който носеше по-голямо сърце в пряк и преносен смисъл/ Отдавна ли ме чакаш под дъжда, ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
maistora
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
За пълен достъп до всички функции, използвайте нашето мобилно приложение. Инсталирайте го от Google Play.
