zara (Здравка Маринова)
12.08.2005 г., 1:13

След

  Поезия
1.3K 0 6
Сърцето ми-земя след дъжд,
очаква нов завоевател.
В леглото ми-наместо мъж
пера от ангел се подмятат.

И паметта ми услужливо
изтрива всички сантименти-
цветя,целувки,нощи диви
и прочие експерименти.

Удобно ми е да забравям.
Дотегнаха ми мъжките надувки.
Но нещо дребно драска по душата ми
като случайно камъче в обувката.

© Здравка Маринова Всички права запазени

Моля, оценете по съвест
Активен конкурс: Животът няма резервен път остават 23 дни за участие + още 1 конкурс
Участвай

Коментари

Избор на редактора

Не се забравя

mspasov29

Виж, не се забравя ей така любов, която много ти е дала. Която ти е вземала съня, която за ръка те е...

Поезия 10.5K 5.0

На моя син

Пламена_Кръстева

Прости ми, врабче! Моя мощ неукрепнала, черупката счупих, бе толкова рано... Косите ти скришом погал...

Поезия 6.4K 5.0

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поезия 7.4K 5.0

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 7.8K 5.0

Измоли ме за вечност!

Vedrin

Измоли ме за вечност! Измоли ме за миг! Даже в скрита далечност да се скитам безлик. И в безпаметен ...

Поезия 5K 5.0

Червени сълзи

pastirkanaswetulki

Пак са узрели червени сълзи по черешата. Вятърът сприхав замерва душата с костилки. Гробът ти, мамо....

Поезия 5.6K 5.0