Една птица пада мъртва
Красива ирония бе новото ми небе,
построено от човешката злоба и страх.
Исках да се издигна над старите грехове,
но връщайки се, отново се отдадох на тях.
(Без които не мога, без които съм сам,
моята душа винаги ме е водила Там).
Жалък полет над всичко общоприето,
сякаш бяха вързали тежести за моите крака.
Когато се извисих там, горе, в небето,
много надолу, зад мен остана моята душа.
(Тя и сега още лети, макар и със страх,
не пропадам отново, но отново съм в тях).
Някъде бях оставил мечтите си сами,
а светът под мен и без тях се завърта.
Само мигове дори, полетът ще продължи
и някой ще напише: "Една птица пада мъртва".
построено от човешката злоба и страх.
Исках да се издигна над старите грехове,
но връщайки се, отново се отдадох на тях.
(Без които не мога, без които съм сам,
моята душа винаги ме е водила Там).
Жалък полет над всичко общоприето,
сякаш бяха вързали тежести за моите крака.
Когато се извисих там, горе, в небето,
много надолу, зад мен остана моята душа.
(Тя и сега още лети, макар и със страх,
не пропадам отново, но отново съм в тях).
Някъде бях оставил мечтите си сами,
а светът под мен и без тях се завърта.
Само мигове дори, полетът ще продължи
и някой ще напише: "Една птица пада мъртва".
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Андонов Всички права запазени
