29.08.2007 г., 0:25  

Настроение

1.7K 0 11



Настроение
¤
Целувам снимката, но няма дъх.
Даже... полъх няма.
Усещам дъб, покрит със мъх.
Усещам пролетна премяна.

Със две ръце обгърнат трудно.
Вековни клони. Сянка дива.
Спомен читав трепка чудно
и стъпва леко самодива...

Каква покоя! Как е тихо!
Вода ронлива кротко стене.
Не ми се връзва много стихът.
Мечтая, паднал на колене...
¤
Целувам снимката бездумен .
По финестрина ситно капе.
Валят години и лица безлунни.
Морето слънцето вечерно стапя...
¤
Каква покоя! Как е тихо!

7 July 2006, Намур, Атлантиk

© Симеон Дончев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...