29.08.2007 г., 0:25  

Настроение

1.8K 0 11



Настроение
¤
Целувам снимката, но няма дъх.
Даже... полъх няма.
Усещам дъб, покрит със мъх.
Усещам пролетна премяна.

Със две ръце обгърнат трудно.
Вековни клони. Сянка дива.
Спомен читав трепка чудно
и стъпва леко самодива...

Каква покоя! Как е тихо!
Вода ронлива кротко стене.
Не ми се връзва много стихът.
Мечтая, паднал на колене...
¤
Целувам снимката бездумен .
По финестрина ситно капе.
Валят години и лица безлунни.
Морето слънцето вечерно стапя...
¤
Каква покоя! Как е тихо!

7 July 2006, Намур, Атлантиk

© Симеон Дончев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...