29.08.2007 г., 0:25  

Настроение

1.6K 0 11



Настроение
¤
Целувам снимката, но няма дъх.
Даже... полъх няма.
Усещам дъб, покрит със мъх.
Усещам пролетна премяна.

Със две ръце обгърнат трудно.
Вековни клони. Сянка дива.
Спомен читав трепка чудно
и стъпва леко самодива...

Каква покоя! Как е тихо!
Вода ронлива кротко стене.
Не ми се връзва много стихът.
Мечтая, паднал на колене...
¤
Целувам снимката бездумен .
По финестрина ситно капе.
Валят години и лица безлунни.
Морето слънцето вечерно стапя...
¤
Каква покоя! Как е тихо!

7 July 2006, Намур, Атлантиk

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Симеон Дончев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...