1.09.2007 г., 10:16

Любовта преди

842 0 0
Зарежи и спечели
и пълна програма от
романтичния рай.
Нямаш спомени,
(от нашите луди дни)
но всъщност знай,
че тези времена
не бяха изгубени за нас.
(1. Нощите изпълнени със страст;
2. Ласките, останали след тях;
3. Нашият миг кратък;
4. Дните ни водени от смях...
и така нататък.)
Имаш воля за амнезия
на общото ни интимно минало.
Така ли правиш с тези,
които от теб са си заминали?
Така ли правиш с всички,
които някога са те обичали?

Жертвай и каквото остане
от каквото се бе случило.
(Да питам, няма да престана:
"Ами ако се бе получило?")
Ще видиш ли тънката граница
между живота и смъртта?
(под формата на стари кадри)
А аз, с душата си като раница,
ще изпълвам в любовта
тези хиляди човешки багри.
Изпрати ми снимките от времето,
когато бяхме в една зона
или вече си ги изтрила
и си преминала във нова?
Твоят опит не е важен,
когато изпускаш моето име.
Аз сякаш бях за теб прокажен
или поне така си ме наричала.
Така ли правиш със всички,
които си все някога обичала?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Андонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...