5.09.2007 г., 22:50

Сърцето ми е като маршируваща армия

892 0 2
Сърцето - неопетнено.
Лицето - неподобрено.
Детето, момчето, скрития страх.
Наранена, жената от всички тях.
Отчаян този зов се прокрадва,
ти се предаваш на вятъра.
Той пак те изненадва.
Небето - студено.
Лицето - огряно от лъчи.
Детето, което стои и мълчи.
Ти ли беше на потока в началото?
Ти ли откри на живота воала?
И само небето ти се рони
и душата ти помни
победния щурм на любовта.
Ти го съзря и тъгата умря...

И все напред, напред и нагоре,
докато намеря смисъл да се боря,
докато светът не стане по-различен.
Сърцето ми е като маршируваща армия,
не иска и не може да спре да обича.


Усмивка - красива.
Сълзата - горчива.
Изпиваш и изпадаш в тъга.
Мъка те скрива и ти пак оставаш сама.
Наранена, душата пак търси вина.
И когато открива, тя не вярва в това.
Ти ме обичаше, не отричаше този факт,
но атаки последваха, стигна се и до тях.
Не се разделихме с мир,
всичко премина като на война.
Ти се заграждаш, затваряш, заяждаш
и не можеш да се отървеш от това.
А аз се прераждам, армия вграждам
дълбоко в моята душа.

И все напред, напред и нагоре,
докато намеря смисъл да се боря,
докато светът не стане по-различен.
Сърцето ми е като маршируваща армия,
не иска и не може да спре да обича.


Още веднъж ще се окъпем в битки,
не успяхме да спечелим даже нито една.
С твоите очи и твоите нови усмивки
сега ще пируваш в своята скъпа самота.
Още веднъж ще празнуваме тази победа,
ти спечели войната, но загуби душата.
Сърцето ми е като маршируваща армия,
не можеш да я спреш да те преследва.

Гордостта - несломена.
Душата - отегчена.
От хорската злоба, гняв или тъга.
Ти не предаваш и не представляваш
нито загубата, нито срама.
Детето, което остави самотно,
сега те гледа и ти си страхотна
в твоя звезден, почти победен миг
и твоите думи висят помежду ни
и тук моята армия пак нахлува с вик.

И все напред, напред и нагоре,
докато намеря смисъл да се боря,
докато светът не стане по-различен.
Сърцето ми е като маршируваща армия,
не иска и не може да спре да обича.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Андонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Изключително оригинално и като структура и като съдържание.
    Моите поздравления!

  • И все напред, напред и нагоре,
    докато намеря смисъл да се боря,
    докато светът не стане по-различен.
    Сърцето ми е като маршируваща армия,
    не иска и не може да спре да обича.


    поздрав!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...