Отне ми толкова време да ти кажа...
(имате едно ново съобщение...)
"Знам, че си там, но не вдигаш.
Навярно си права, да постъпваш така.
Сигурно искаш да ме накажеш,
оставяйки ме да говоря в тази тишина.
Знам, моите чувства вече нямат значение,
не са те интересували никога преди.
Предпочиташ да вярваш на чуждото мнение,
а то бе предимно интриги и лъжи.
Сега ти напускаш това място и този град.
Аз ли бях виновен, какво ти бях сторил?
Знаеш ли, че когато човек е млад...
както и да е, съжалявам, не бих спорил...
Но знай, че никога не съм лъгал,
всичко в тези стихове бе вярно, момиче.
Знай, че ще съм винаги тайно с теб,
защото през цялото време съм те..."
(съобщението беше изтрито...)
"Знам, че си там, но не вдигаш.
Навярно си права, да постъпваш така.
Сигурно искаш да ме накажеш,
оставяйки ме да говоря в тази тишина.
Знам, моите чувства вече нямат значение,
не са те интересували никога преди.
Предпочиташ да вярваш на чуждото мнение,
а то бе предимно интриги и лъжи.
Сега ти напускаш това място и този град.
Аз ли бях виновен, какво ти бях сторил?
Знаеш ли, че когато човек е млад...
както и да е, съжалявам, не бих спорил...
Но знай, че никога не съм лъгал,
всичко в тези стихове бе вярно, момиче.
Знай, че ще съм винаги тайно с теб,
защото през цялото време съм те..."
(съобщението беше изтрито...)
© Христо Андонов Всички права запазени
