Този град
Този град не беше удавен от лъжи.
Знам, когато пак ме заболи,
нещо вътре в мен ще се събужда.
Този град, когато в другия вали,
ще ме изпълва със светли лъчи,
дори, когато от тях нямам нужда.
Този град не е никога просто спомен.
Знам, че един ден той ще е огромен
и ще ме принуди тук да се завърна.
Този град ти е предложил само болка,
но и сега без теб и него не мога,
затова ще те дочакам и ще те прегърна.
Но никой не знае какво ще стане с нас.
Когато един ден напуснем Бургас,
времето ще ни отвее по целия свят.
Но никой не знае, за добро или зло,
когато си спомням какво би било
времето, когато си винаги млад.
Този град, някога беше малко парче,
вятърът ме водеше до голямото синьо море
и тогава сякаш животът имаше нов смисъл.
Този град, тук, където бях малко момче
и където залезът целува моето малко небе,
сякаш винаги ще остане в една моя мисъл.
Този град, където моята любима остана,
дано някой ден да я видя вече по-голяма,
да се разхожда и да пленява както преди.
Този град, където нейното сърце възстана
и сега тя сякаш е малка част от океана
и сякаш сама се завръща със сините вълни.
Но никой не знае какво ще стане с нас.
Когато един ден напуснем Бургас,
времето ще ни отвее по целия свят.
Но никой не знае, за добро или зло,
когато си спомням какво би било
времето, когато си винаги млад.
Аз пак ще те чакам там...
(под дървото с нашите букви)
И аз никога няма да бъда сам...
(вече чувам звука на твоите обувки)
И аз винаги ще свързвам с небето...
(някъде зад мен те усещам далече)
Тук, завинаги ще ти оставя сърцето
(а ти ще се завръщаш вече)
Знам, когато пак ме заболи,
нещо вътре в мен ще се събужда.
Този град, когато в другия вали,
ще ме изпълва със светли лъчи,
дори, когато от тях нямам нужда.
Този град не е никога просто спомен.
Знам, че един ден той ще е огромен
и ще ме принуди тук да се завърна.
Този град ти е предложил само болка,
но и сега без теб и него не мога,
затова ще те дочакам и ще те прегърна.
Но никой не знае какво ще стане с нас.
Когато един ден напуснем Бургас,
времето ще ни отвее по целия свят.
Но никой не знае, за добро или зло,
когато си спомням какво би било
времето, когато си винаги млад.
Този град, някога беше малко парче,
вятърът ме водеше до голямото синьо море
и тогава сякаш животът имаше нов смисъл.
Този град, тук, където бях малко момче
и където залезът целува моето малко небе,
сякаш винаги ще остане в една моя мисъл.
Този град, където моята любима остана,
дано някой ден да я видя вече по-голяма,
да се разхожда и да пленява както преди.
Този град, където нейното сърце възстана
и сега тя сякаш е малка част от океана
и сякаш сама се завръща със сините вълни.
Но никой не знае какво ще стане с нас.
Когато един ден напуснем Бургас,
времето ще ни отвее по целия свят.
Но никой не знае, за добро или зло,
когато си спомням какво би било
времето, когато си винаги млад.
Аз пак ще те чакам там...
(под дървото с нашите букви)
И аз никога няма да бъда сам...
(вече чувам звука на твоите обувки)
И аз винаги ще свързвам с небето...
(някъде зад мен те усещам далече)
Тук, завинаги ще ти оставя сърцето
(а ти ще се завръщаш вече)
© Христо Андонов Всички права запазени
