морска елегия
Капитанът, гордо облегнат на кея,
замислен стои и пуши лула.
Замислен е той навярно за нея,
умна, чаровна и горда жена.
Безбройни пътувания-опасни и дълги!
Самоотвержен е той, не познава страха,
поглежда писмата-с огорчение пълни,
но той не пролива тъй просто сълза.
Той гледа звездите, но не е романтичен!
Той мисли за хората и е винаги смел.
Но образът му е тъй прозаичен,
а живота омръзнал до краен предел.
Но бурята идва, а той е отпуснат,
след миг колебание-отново е звяр.
Само другите могат това да допуснат,
та нали той е на това море господар.
замислен стои и пуши лула.
Замислен е той навярно за нея,
умна, чаровна и горда жена.
Безбройни пътувания-опасни и дълги!
Самоотвержен е той, не познава страха,
поглежда писмата-с огорчение пълни,
но той не пролива тъй просто сълза.
Той гледа звездите, но не е романтичен!
Той мисли за хората и е винаги смел.
Но образът му е тъй прозаичен,
а живота омръзнал до краен предел.
Но бурята идва, а той е отпуснат,
след миг колебание-отново е звяр.
Само другите могат това да допуснат,
та нали той е на това море господар.
© Мариа Всички права запазени
Поздрав!
