НЕ МЕ ПОМНЕТЕ
Не ме помнете! Син съм, на жена,
която чупи пръсти от проблеми
и мъж обикновен ми е баща.
С какво да ме запомните пък мене?
Живея скромно. Пиша стих след стих.
Душата си по листите рисувам...
Понякога съм шумен, друг път тих
и с птиците обичам да танцувам...
Когато мен смъртта ме отведе,
в прегръдка щом земята ме притисне,
пръстта ще бъде моето небе...
Сега лъжа ли съм или съм истина?
Не ме помнете, а бъдете с мен,
докато още дишам и ме има.
Дори да съм съвсем обикновен,
аз мога да обичам непростимо.
която чупи пръсти от проблеми
и мъж обикновен ми е баща.
С какво да ме запомните пък мене?
Живея скромно. Пиша стих след стих.
Душата си по листите рисувам...
Понякога съм шумен, друг път тих
и с птиците обичам да танцувам...
Когато мен смъртта ме отведе,
в прегръдка щом земята ме притисне,
пръстта ще бъде моето небе...
Сега лъжа ли съм или съм истина?
Не ме помнете, а бъдете с мен,
докато още дишам и ме има.
Дори да съм съвсем обикновен,
аз мога да обичам непростимо.
© Валентин Йорданов Всички права запазени
