Колко... Когато

Колкото, когато
Колко трудно е да бъдеш себе си
във този адски свят,
пропит от смъртноностната отрова,
обвит в тъмен хлад.
Колко трудно е да даваш,
когато ти е свиден собствения дар,
колко трудно е да вярваш някому,
подлъгван щом останал си и сам...

Колко трудно е да бягаш,
когато леден вятър те влече.
Колко трудно е да плачеш,
когато кладенците вече пресушили се.

Колко трудно е да бъдеш смел,
когато страхът те е подвел.
Колко тъжно е да бъдеш сам,
когато си останал само ти
и острият кинжал.

Колко трудно е да кажеш че Обичаш,
когато спря да вярваш в любовта.
Колко мъчно е да тичаш,
гонейки отминалите времена.