Те
Мълчалива и навъсена сутрин
и неуморни хиляди различни хора.
Няма от никого да намериш подкрепа,
тук никой няма да ти бъде опора.
Изгубени в собственото си бягство,
те са разотиват на всички страни.
И собственото им сърце вече е тясно,
но те се преструват, че не ги боли.
Не са бездушни, а по-скоро безлични,
не са зли, а може би по-скоро самотни.
Те се стараят да изглеждат различно
и в целия този живот да бъдат страхотни.
Те не бързат за работа или за среща с любима,
не се притесняват от едно закъснение.
Те се страхуват само от това някъде да има,
някой за тях да напише стихотворение.
и неуморни хиляди различни хора.
Няма от никого да намериш подкрепа,
тук никой няма да ти бъде опора.
Изгубени в собственото си бягство,
те са разотиват на всички страни.
И собственото им сърце вече е тясно,
но те се преструват, че не ги боли.
Не са бездушни, а по-скоро безлични,
не са зли, а може би по-скоро самотни.
Те се стараят да изглеждат различно
и в целия този живот да бъдат страхотни.
Те не бързат за работа или за среща с любима,
не се притесняват от едно закъснение.
Те се страхуват само от това някъде да има,
някой за тях да напише стихотворение.
© Христо Андонов Всички права запазени
