15.09.2007 г., 19:29

Падналите листа

900 0 2
(Съвместно със Светослава Иванова)

Разказваш ми
за човешкия сън, в който се криела обич,
а в него тогава се разхождал само гневът.

Епизод с отворен край.
На земята ни, родена из основите на пепелта.
Тук, където беше рай,
сега умират хора, разбивайки нечии сърца.

Аз съм неспособен да те следвам...

Пропилени моменти в сън.
Ти ли се предаде първа или беше вятърът,
който те събори отвън,
за да те затрупа с падналите листа?

***

Разказваш ми
за изгубени хора с отнети сърца,
за избягало време и подарена съдба.

Като роман без епилог,
сътворена си от прахта на нашето минало.
Живееш и днес сама,
скрита зад лъжи, през които си преминала.

Аз съм неспособен да те следвам...
Винаги търсеща повече, отколкото имаш.
Винаги обичаща, винаги силна.
Винаги крадяща от живота любов.
Винаги закриляща всичко,
на което държи и което е важно.
Винаги жертвайки себе си...

Ти се загуби в тази история.
Позволи на вятъра да те затрупа с листата си.
Сега аз не знам кое да простя -
дали порока, свободата или слабостта...

© Христо Андонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...