15.09.2007 г., 19:29

Падналите листа

1K 0 2
(Съвместно със Светослава Иванова)

Разказваш ми
за човешкия сън, в който се криела обич,
а в него тогава се разхождал само гневът.

Епизод с отворен край.
На земята ни, родена из основите на пепелта.
Тук, където беше рай,
сега умират хора, разбивайки нечии сърца.

Аз съм неспособен да те следвам...

Пропилени моменти в сън.
Ти ли се предаде първа или беше вятърът,
който те събори отвън,
за да те затрупа с падналите листа?

***

Разказваш ми
за изгубени хора с отнети сърца,
за избягало време и подарена съдба.

Като роман без епилог,
сътворена си от прахта на нашето минало.
Живееш и днес сама,
скрита зад лъжи, през които си преминала.

Аз съм неспособен да те следвам...
Винаги търсеща повече, отколкото имаш.
Винаги обичаща, винаги силна.
Винаги крадяща от живота любов.
Винаги закриляща всичко,
на което държи и което е важно.
Винаги жертвайки себе си...

Ти се загуби в тази история.
Позволи на вятъра да те затрупа с листата си.
Сега аз не знам кое да простя -
дали порока, свободата или слабостта...

© Христо Андонов Всички права запазени

Активен конкурс: Какво остава след нас остават 8 дни за участие + още 1 конкурс
Участвай

Коментари

Коментари

Избор на редактора

ххх

anonimapokrifoff

Баща ми е мъртъв, а баба не плаче – раздира гърдите ù вой на вълчица. От вчера съм малкото свито сир...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха, далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна...

За идиотите и жените

Емрих

Колежката отива за кафе – оправя се, намята си сакото... Приведен уж над мойто чекмедже, следя я тай...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...