С мръсната вода изхвърлихме и бебето
Тя го чувстваше с досада,
презадоволена от неговата обич.
В началото това носеше наслада,
а сега е само претоварване.
Не че не го обичаше, напротив -
тя умираше за него, страдаше,
когато преди време бе сама
и сега всичко това бе минало...
Събраха се веднага, щом се запознаха,
тя не можеше да спи от любовта.
Но ето, че се стигна и до тук,
той да и пречи и все да идва нежелан.
Тя се дразнеше постоянно да излизат,
наричаше го "пренасищане с любов"
и го игнорираше за наказание,
сега тя дори реши да си замине...
Отегчена ли бе или подтисната,
или просто търсеща разнообразие?
Сякаш досега го бе обичала,
само за да не е празно сърцето и...
Хората се срещат и разделят,
тъй както винаги бе ставало.
Едните обиняват другите,
че не се е получило.
И явно любовта за някои е била сляпа,
щом е стреляла и пак не е улучила.
Той би направил всичко за нея,
би потъпкал себе си и би умрял.
Любовта преди не го вдъхновяваше,
а как досега без нея бе живял?
Чудеше се как момче като него,
би било достойно за такова момиче.
Макар че разлика едва ли има
в начина, по който да я обичаш...
Когато беше с нея, тя бе неземна,
беше всичко, за което всеки би мечтал.
Но тя беше вечно мълчалива, свита,
рееща се някъде високо в мечтите.
Събраха се веднага, щом се запознаха
и сега той усещаше, че тя бе друга.
Беше високомерна, беше възгордяна,
игнорираше сякаш по-низшите от нея.
Той не се стърпя и въпреки обичта си,
си отиде, защото това не бе любов.
И двамата сгрешиха, но той повече,
когато и повярва, че тя може да обича...
***
Когато момичето иска да се отърве от някого,
постига само съжаление и злоба,
гадно е с всичко да бъде строга,
да продължи с друг, и с друг и... така нататък.
Когато момчето иска да напусне своето момиче,
защото тя не е вече същата,
вече изобщо не ти отвръща,
или може би знаеш, че никога не те е обичала...
презадоволена от неговата обич.
В началото това носеше наслада,
а сега е само претоварване.
Не че не го обичаше, напротив -
тя умираше за него, страдаше,
когато преди време бе сама
и сега всичко това бе минало...
Събраха се веднага, щом се запознаха,
тя не можеше да спи от любовта.
Но ето, че се стигна и до тук,
той да и пречи и все да идва нежелан.
Тя се дразнеше постоянно да излизат,
наричаше го "пренасищане с любов"
и го игнорираше за наказание,
сега тя дори реши да си замине...
Отегчена ли бе или подтисната,
или просто търсеща разнообразие?
Сякаш досега го бе обичала,
само за да не е празно сърцето и...
Хората се срещат и разделят,
тъй както винаги бе ставало.
Едните обиняват другите,
че не се е получило.
И явно любовта за някои е била сляпа,
щом е стреляла и пак не е улучила.
Той би направил всичко за нея,
би потъпкал себе си и би умрял.
Любовта преди не го вдъхновяваше,
а как досега без нея бе живял?
Чудеше се как момче като него,
би било достойно за такова момиче.
Макар че разлика едва ли има
в начина, по който да я обичаш...
Когато беше с нея, тя бе неземна,
беше всичко, за което всеки би мечтал.
Но тя беше вечно мълчалива, свита,
рееща се някъде високо в мечтите.
Събраха се веднага, щом се запознаха
и сега той усещаше, че тя бе друга.
Беше високомерна, беше възгордяна,
игнорираше сякаш по-низшите от нея.
Той не се стърпя и въпреки обичта си,
си отиде, защото това не бе любов.
И двамата сгрешиха, но той повече,
когато и повярва, че тя може да обича...
***
Когато момичето иска да се отърве от някого,
постига само съжаление и злоба,
гадно е с всичко да бъде строга,
да продължи с друг, и с друг и... така нататък.
Когато момчето иска да напусне своето момиче,
защото тя не е вече същата,
вече изобщо не ти отвръща,
или може би знаеш, че никога не те е обичала...
© Христо Андонов Всички права запазени
